Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

През последвалите месеци мис Фелоус започна да се чувства неделима част от „Стаза инкорпорейтид“. Дадоха й отделен малък кабинет с табелка с името й на вратата, кабинет, съвсем близо до къщичката за кукли — както продължаваше да нарича стаза-мехура с Тими. Получи значително повишение на заплатата. Сложиха таван на къщичката за кукли; мебелировката бе допълнена и подобрена; направиха втора баня; въпреки всичко й дадоха отделен апартамент на територията на института и понякога не оставаше нощем при Тими. Къщичката за кукли и апартаментът имаха система за вътрешна връзка и Тими се научи да я използува.

Мис Фелоус свикна с Тими. Дори престана да забелязва грозотата му. Един ден се хвана, че заглежда едно обикновено момченце на улицата и че издутото му чело и изпъкналата му брадичка й се струват щръкнали и непривлекателни. Отърси се от това състояние с голямо усилие над себе си.

По-приятно й бе да свикне с посещенията на Хоскинс от време на време. Явно бе, че му е добре да се изтръгне от все по-големите изисквания на ролята си на ръководител на „Стаза инкорпорейтид“ и че проявява емоционална заинтересованост към детето, от което е започнало всичко, но на мис Фелоус й се струваше, че същевременно му доставя удоволствие да разговаря с нея.

(Беше научила и някои факти за Хоскинс. Разработил бе методиката за анализ на отразения проникващ в миналото мезонен лъч; разработил бе и методиката за създаване на стаза-пространството; студенината му не бе нищо друго освен стремеж да прикрие добротата си; и, а, да, беше женен.)

Онова, с което мис Фелоус не можеше да свикне, бе фактът, че участва в научен експеримент, колкото и да се сдържаше, чувстваше се лично засегната до такава степен, че често се караше с физиолозите.

Веднъж Хоскинс слезе долу и я завари обзета от горещото желание да убива. Те нямат право, нямат право… Даже и да е неандерталче, то не е животно.

Гледаше след тях в сляпа ярост, гледаше през отворената врата и слушаше хлипанията на Тими, когато забеляза, че пред нея се е изправил Хоскинс. Може да е стоял така няколко минути.

— Може ли да вляза? — попита той.

Тя кимна отсечено, после забърза към Тими, който се вкопчи в нея и обви тялото й с кривите си крачета — все така тънички, толкова тънички.

Хоскинс погледа малко, после каза мрачно:

— Изглежда ми доста нещастен.

— Че как няма да е — отвърна мис Фелоус. — Всеки ден го мъчат с кръвните си картини и сонди. Държат го на какви ли не диети, които и за прасе не стават.

— Тези неща не могат да се изпитват върху човек, нали знаете?

— И върху Тими не могат да се изпитват. Настоявам, доктор Хоскинс. Казахте, че идването на Тими е накарало света да заговори за „Стаза инкорпорейтид“. Ако изпитвате каквато и да е благодарност заради това, трябва да ги пропъдите от нещастното създание, поне докато порасне толкова, че да разбира малко повече. След всеки тежък сеанс при тях детето сънува кошмари и не може да спи. Сега ви предупреждавам — яростта й внезапно достигна връхната си точка, — няма да ги пускам повече тук.

Осъзна, че бе изкрещяла последните думи, но другояче не можеше.

Добави вече по-кротко:

— Знам, че е неандерталче, но има много неща, свързани с неандерталците, които ние недооценяваме. Прегледах литературата за тях. Имали са своя култура. Някои от най-големите човешки изобретения са възникнали по време на неандерталците. Например опитомяването на животните, колелото; различни начини да се шлифова камъкът. Имали са дори и духовен живот. Погребвали са умрелите и заедно с телата заравяли и принадлежностите им, което показва, че са вярвали в живот след смъртта. А това означава, че са имали религия. Нима тези неща не значат, че Тими има право на човешко отношение?

Тя леко потупа момченцето по задничето и го прати да си играе в детската стая. Като се отвори вратата, Хоскинс се позасмя на многобройните играчки, които се виждаха.

Мис Фелоус се заоправдава:

— Горкото дете заслужава играчки. Само тях си има и си ги е заслужило заради мъките, на които е подложено.

— Не, не. Аз не възразявам, уверявам ви. Само си помислих колко сте се променила в сравнение с първия ден, когато здравата ми се разсърдихте, че съм ви натрапил неандерталче.

— Сигурно не съм… — тихо заговори мис Фелоус и млъкна. Хоскинс смени темата:

— На колко години смятате, че е той, мис Фелоус?

— Не мога да ви кажа, понеже не знам как се развиват неандерталците — отвърна тя. — Ако се съди по ръста му, ще каже човек, че е само на три години, но неандерталците поначало са по-дребни, пък и при всичките тези опити, които вършат с него, той вероятно и не расте. Ако се съди по това, как учи английски обаче, бих казала, че отдавна е навършил четири години.

— Сериозно? Не помня в докладите ви да се споменава нещо относно овладяването на английски език.