Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Стресна се и се събуди с неудържимото желание да изпищи. Едва успя да го потисне, така че се чу някакво гъргорене. Момченцето я гледаше с широко отворени очи. Трябваше й доста време да си припомни как си е легнала при него и сега полекичка, без да откъсва поглед от неговия, внимателно протегна крака си, докато опре в пода, после другия.

Хвърли бърз тревожен поглед към липсващия таван, после мускулите й се напрегнаха в порив да хукне.

Но в същия миг късите пръстчета на момченцето се протегнаха и докоснаха устните й. То каза нещо.

Тя потрепери от допира. Детето беше ужасно грозно на дневна светлина.

Момченцето пак заговори. Отвори уста и показа с ръце, като че ли нещо излиза от нея.

Мис Фелоус отгатна смисъла и попита с треперещ глас:

— Искаш да пея ли?

Детето не отговори, но я гледаше в устата.

Малко фалшиво от напрежение, мис Фелоус подхвана песничката, която му бе пяла предната вечер, и грозното момченце се усмихна. То се полюшваше тромаво горе-долу в такт с музиката и издаваше тих клокочещ звук, в който се долавяха наченките на смях.

Мис Фелоус мислено въздъхна. Музиката има свойството да смирява дивашките сърца. Може да помогне…

Каза му:

— Чакай малко. Нека се пооправя. Само за минутка. После ще ти приготвя закуска.

Действаше бързо, защото непрекъснато съзнаваше, че няма таван. Момченцето си остана в леглото и я гледаше оттам, когато се покаже. Тогава тя му се усмихваше и му махваше с ръка. Накрая и то й махна в отговор и тя почувства, че е очарована от това.

После го попита:

— Искаш ли овесени ядки с мляко?

Приготвянето им й отне съвсем малко време, след това му направи знак да се приближи.

Дали детето осмисли жеста й, или просто тръгна по посока на аромата, мис Фелоус не разбра, но то стана от леглото.

Тя се опита да му покаже как се яде с лъжица, но то се дърпаше уплашено. „Има време“ — реши тя. Съгласи се на компромис, като настоя детето да вдигне купичката с ръце. То го направи доста недодялано и оплеска всичко невероятно много, но все пак по-голямата част от храната попадна в стомаха му.

Този път тя се опита да го накара да пие млякото с чаша — момченцето захленчи, когато отворът се оказа много малък и то не можа да пъхне вътре цялото си лице. Тя хвана ръката му, затвори пръстите му около чашата, накара го да я наклони, притисна устата му към ръба й.

И този път оплескаха всичко, но и този път по-голямата част от храната попадна в стомаха му, а на мацаници тя бе навикнала.

Банята, за нейна изненада и облекчение, се оказа нещо не чак толкова отчайващо. Детето разбра какво се иска от него.

Неочаквано за себе си тя започна да го гали по главата и да повтаря:

— Доброто ми момче, умното ми момче.

И за нейно огромно удоволствие момченцето се усмихна.

„Когато се усмихне, е напълно поносим — помисли си тя. — Наистина.“

По-късно през деня дойдоха господата от пресата.

Тя държеше момченцето на ръце и то се бе вкопчило отчаяно в нея, а отвъд отворената врата те снимаха с камерите. Суматохата изплаши детето и то се разплака, но мис Фелоус можа да се оттегли и да отнесе момченцето в съседната стая едва десетина минути по-късно.

Появи се отново, пламнала от негодувание, излезе от апартамента (за пръв път от осемнадесет часа насам) и затвори вратата след себе си.

— Мисля, че ви стига толкова. Доста време ще ми трябва да го успокоя.

— Разбира се, разбира се — каза журналистът от „Тайм-Херълд“. — Само че той наистина ли е неандерталец, или тук има някаква шашма?

— Уверявам ви — внезапно се обади гласът на Хоскинс някъде изотзад, — че няма никаква шашма. Детето е автентичен Homo neanderthalensis.

— Момче ли е или момиче?

— Момче — късо отвърна мис Фелоус.

— Момче маймуна — каза журналистът от „Нюз“. — Това си е. Момче маймуна. Как се държи то, сестра?

— Държи се, както се държи всяко момченце — отсече мис Фелоус, подтикната към отбрана, — и не е момче маймуна. Казва се… казва се Тимоти, Тими… и поведението му си е напълно нормално.

Името Тими бе избрала наслуки. Първото, което й хрумна.

— Тими, момчето маймуна — каза човекът от „Нюз“ и както се оказа впоследствие, „Тими, момчето маймуна“ бе името, под което детето стана известно на цял свят.

Журналистът от „Глоуб“ се обърна към Хоскинс и запита:

— Док, какво възнамерявате да правите с момчето маймуна?

Хоскинс сви рамене:

— Първоначалният ми план бе осъществен, когато доказах възможността да бъде доставено тук. Но антрополозите, предполагам, ще проявят голям интерес към него, както и физиолозите. Та нали разполагаме със същество, което тъкмо започва да се очовечава. Предполага се, че то ще ни даде възможност да научим много неща за себе си и за своите прадеди.

— Колко време ще го задържите?

— Докато дойде време, когато по-необходимо ще ни бъде заеманото от него пространство, отколкото самото то. Вероятно твърде продължителен период.

Човекът от „Нюз“ попита:

— Може ли да го изведете на открито, та да включим апаратура за работа на открито и да стане номерът по̀ така?

— Съжалявам, но детето не може да се изнася от „Стаза“.

— Какво представлява „Стаза“?