Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Набавили бяха. Докараха подвижен хранителен шкаф — хладилното му отделение с 3 литра мляко, имаше камера за затопляне на храната и богат избор от тонизиращи средства под формата на витамини, капки, сироп, съдържащ мед, кобалт и желязо, и какво ли не друго, с което нямаше време да се занимава. Имаше най-различни самозагряващи се детски консерви.

Тя взе мляко, просто мляко — за начало. Микровълновият нагревател го стопли до нужната температура за някакви си десетина секунди и се самоизключи; тя отля мляко в чинийка. Убедена бе, че малкото е съвсем диво. Няма да знае как се пие от чаша.

Мис Фелоус кимна и каза на момченцето:

— Пий. Пий.

Показа му с жест как да вдигне млякото до устата си. Очите на детето я гледаха, но то не помръдна.

Неочаквано сестрата премина към преки действия. С едната си ръка хвана ръката на детето в горната й част и топна другата си ръка в млякото. Пръсна устните му, така че млякото да се стича по бузите му и по изтеглената назад брадичка.

За миг детето нададе писък, после езикът му докосна навлажнените устни.

Момченцето доближи чинийката, наведе се над нея, хвърли остър поглед нагоре и зад гърба си, сякаш очакваше да види дебнещ враг; наведе се отново и жадно заоблизва млякото, също като котка. Чуваше се как сърба. Не вдигна чинийката с ръце.

Лицето на мис Фелоус отрази частица от отвращението, което изпитваше. Не можа да се сдържи.

Девъни, изглежда, усети това. И попита:

— Сестрата знае ли, доктор Хоскинс?

— Какво да знам? — войнствено запита мис Фелоус.

Девъни се поколеба, но Хоскинс, с все същото изражение на хладно веселие, отвърна:

— Ами кажете й.

Девъни се обърна към мис Фелоус:

— Може би не подозирате, мис, но вие сте първата цивилизована жена в човешката история, която някога е имала възможност да се грижи за неандерталче.

Тя се нахвърли върху Хоскинс с някаква добре обуздана свирепост:

— Можеше и да ми кажете, докторе.

— Защо? Има ли значение?

— Казахте, че става дума за дете.

— Това не е ли дете? Имали ли сте някога кученце или коте, мис Фелоус? Да не би те да стоят по-близко до човека? Ако беше малко шимпанзе, щеше ли да ви отблъсква? Вие сте медицинска сестра, мис Фелоус. Според документите ви три години сте работили в родилно отделение. Някога отказвали ли сте да се грижите за дете изрод?

Мис Фелоус усети, че аргументите й са разбити. И повтори вече съвсем не толкова решително:

— Можеше и да ми кажете.

— И щяхте да се откажете от тази длъжност? Е, сега отказвате ли се от нея?

Гледаше я хладно, Девъни наблюдаваше от другия край на стаята, а неандерталчето, след като беше привършило млякото и бе облизало чинията, вдигна към нея мокро лице и широко отворени жадни очи.

Детето посочи към млякото и внезапно заиздава къси поредици от звуци, които повтаряше отново и отново; те се състояха от гърлени звуци и някакви сложни цъкания с език.

— Я, ама то говори! — рече мис Фелоус изненадана.

— Разбира се — отвърна Хоскинс. — Homo neanderthalensis всъщност не е отделен вид, а по-скоро подвид на Homo sapiens. Защо да не говори? Сигурно иска още мляко.

Мис Фелоус машинално протегна ръка към шишето с млякото, но Хоскинс я хвана за китката:

— Е, мис Фелоус, преди да продължим нататък, оставате ли на тази работа?

Мис Фелоус освободи ръката си с досада.

— Е, и няма ли да го нахраните, ако не остана? Ще остана при него… за известно време.

Тя наля млякото.

— Ще ви оставим при момчето, мис Фелоус — каза Хоскинс. — Това е единственият вход към Първи отдел на „Стаза“ и той се заключва по сложна система и се охранява. Искам да се научите да боравите с ключалката, която, разбира се, ще бъде настроена за отпечатъците от пръстите ви, както вече е настроена за моите. Пространството отгоре — той вдигна поглед към липсващите тавани на къщичката за кукли — също се охранява и ние ще бъдем алармирани, ако тук вътре се случи нещо нежелателно.

— Искате да кажете, че непрекъснато ще ме виждате — каза мис Фелоус възмутена.

Изведнъж си спомни колко добре се вижда от балкона вътре в стаите.

— Не, не — сериозно отвърна Хоскинс, — напълно ще се зачита неприкосновеността на частния ви живот. Надзорът ще се извършва посредством електронни символи, които ще се разчитат от компютър. Тази вечер ще останете при него, мис Фелоус, както и всяка следваща нощ до по-нататъшно нареждане. Денем ще ви сменят по някакъв график, удобен за вас. Предоставяме ви да си го изготвите сама.

Мис Фелоус се огледа из къщичката за кукли озадачена:

— Но защо е това, доктор Хоскинс? Детето опасно ли е?

— Става дума за енергията, мис Фелоус. То не бива никога да излиза от тези стаи. Никога. Нито за миг. По каквато и да е причина. Дори и животът му да зависи от това. Дори и вашият живот да зависи от това. Ясно ли е?

Мис Фелоус вирна брадичка:

— Разбирам нарежданията ви, доктор Хоскинс, а медицинските сестри са свикнали да поставят професионалния си дълг над чувството си за самосъхранение.

— Добре. Можете винаги да се обърнете към нас, щом имате нужда от някого.

И двамата си тръгнаха.