Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Стигнаха до единствения прозорец, който гледаше към хилава горичка в света на онова, което бе истинско (сега скрит от нощната тъмнина), където една ограда и изписаните по нея забрани не позволяваха да се влиза без разрешение.

Детето притисна нос в прозореца.

— Ей там навън, мис Фелоус?

— И по-добри места има. По-хубави места — тъжно каза тя, като гледаше как жалкото му затворническо личице се очертава в профил на фона на прозореца.

Челото бе плоско й сплеснато назад, косата падаше върху него на кичури. Задната част на черепа бе изпъкнала и главата като че ли ставаше несъразмерно тежка, така че клюмваше наведена напред и от това цялото тяло се прегърбваше. Кожата над очите вече бе започнала да се издува от костни надебелявания. Широката му уста бе издадена по-напред от широкия сплескан нос, а брадичка почти нямаше, само челюстта плавно се спускаше надолу и назад. Детето бе дребно за годините си, възкъсите му крака бяха криви.

Момченцето бе извънредно грозно и Идит Фелоус го обичаше много.

Собственото й лице бе скрито от погледа му и тя си позволи лукса устните й да потрепнат.

Няма да го убият. Тя ще направи всичко да им попречи. Всичко. Отвори куфара и започна да изважда дрехите, които бяха вътре.

Идит Фелоус за пръв път бе прекрачила прага на „Стаза инкорпорейтид“ преди малко повече от три години. Тогава изобщо нямаше представа какво означава „Стаза“ и какво се върши там. Пък и по онова време никой нямаше представа освен онези, които работеха там. Всъщност новината се разнесе по света тъкмо на другия ден, след като тя бе постъпила тук.

А тогава просто бяха дали обява, че търсят жена, която разбира от физиология, има опит в областта на клиничната химия и обича деца. Идит Фелоус бе работила като сестра в родилно отделение и смяташе, че отговаря на тези изисквания.

Джералд Хоскинс, табелката върху чието бюро съдържаше „д-р“ пред името му, се почесваше с палец по бузата и я гледаше втренчено.

Мис Фелоус неволно се вцепени и усети, че лицето й (с леко асиметричния си нос и малко по-дебели от необходимото вежди) потрепва.

„И той самият не е принц от приказките — помисли си тя с неприязън. — Започнал е да пълнее и да оплешивява, а устата му е нацупена.“

Но заплатата, за която стана дума, се оказа значително по-висока, отколкото се бе надявала, и тя изчакваше.

Хоскинс попита:

— Та наистина ли обичате деца?

— Нямаше да го казвам, ако не беше така.

— Или обичате само миловидните деца? Сладките пухкави дечица със симпатични нослета копчета, които все гукат?

Мис Фелоус бе отвърнала:

— Децата са си деца, доктор Хоскинс, и тъкмо онези, които не са миловидни, може би най-много се нуждаят от помощ.

— И да речем, че ви вземем…

— Искате да кажете, че ми предлагате тази длъжност ли?

Той се позасмя и за миг широкото му лице придоби някакъв разсеян чар.

— Аз решавам бързо — отговори той. — Засега обаче предложението ми не е окончателно. Може пак така бързо да реша и да се откажа от услугите ви. Готова ли сте да рискувате?

Мис Фелоус стисна портмонето си и запресмята колкото може по-бързо: после се отказа от сметките и се подчини на импулса си.

— Добре.

— Чудесно: Довечера ще осъществим стаза-операция и смятам, че най-добре ще е да присъствувате и да си поемете работата веднага. Това ще се извърши в осем часа вечерта и ще ви бъда признателен, ако дойдете в седем и тридесет.

— Но какво…

— Чудесно. Чудесно. Това е всичко засега.

По даден от него знак влезе усмихната секретарка, за да я изведе.

Мис Фелоус остана за миг загледана в затворената врата на доктор Хоскинс. Какво представлява „Стаза“? Какво общо може да има между това здание хамбар със служителите със значки по реверите, с импровизираните коридори, с очевидно царуващата тук техника и децата?

Запита се дали да дойде отново вечерта, или да не се връща и да даде урок на този арогантен човек. Но знаеше, че ще дойде, та макар и само от недоумение. Трябва да разбере каква е тая работа с децата.

Дошла бе в седем и тридесет и не се наложи да обяснява коя е. И мъжете, и жените до един, изглежда, я познаваха и знаеха каква е длъжността й. Докато се придвижваше навътре, струваше й се, че са я сложили едва ли не върху плазове.

Доктор Хоскинс бе тук, но само я погледна хладно и измънка:

— Мис Фелоус.

Дори не й предложи да седне, но тя спокойно си придърпа стол към парапета и седна.

Намираха се на някакъв балкон, който гледаше към просторен партер, изпълнен с апаратура, и тя напомняше нещо средно между командното табло на космически кораб и пулта на компютър. От едната страна имаше преградки, които като че ли образуваха апартамент без таван, гигантска къщичка за кукли, в стаите на която се виждаше отгоре.

Видя микровълнова печка и хладилна камера в една от стаите и санитарен възел встрани от друга от тях. А онова, което различи в съседната стая, не можеше да е нищо друго освен част от легло, мъничко легло.