Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

— Аах. — Хоскинс си позволи една от своите мимолетни усмивки. — Въпросът ви означава да се впусна в твърде дълги обяснения, господа. В „Стаза“ времето, такова, каквото го познаваме, не съществува. Тези помещения са разположени вътре в невидим мехур, който не е в точния смисъл на думата част от нашата Вселена. Тъкмо по тази причина стана възможно детето да бъде изтръгнато от времето такова, каквото си беше.

— Ама почакайте — прекъсна го недоволно човекът от „Нюз“, — какви ни ги разправяте? Сестрата нали влиза и излиза от стаята?

— Както може да стори това и всеки от вас — деловито отвърна Хоскинс. — В такъв случай вие бихте се движили успоредно на силовите линии на времето и това няма да доведе до голям приток или загуба на енергия. Детето обаче е взето от далечното минало. То се е придвижило напречно на линиите и е придобило висок временен потенциал. Да го пренесем в своята вселена и в своето собствено време е необходима толкова много енергия, че това значи да излязат от строя всичките ни електропроводи до един и по всяка вероятност град Вашингтон да остане без никакво електричество. Наложи се да приберем вътре в помещенията останките от обкръжението на детето, донесени заедно с него, и ще трябва да ги изнасяме малко по малко.

Журналистите старателно записваха думите на Хоскинс, докато им обясняваше. Не че ги разбираха, а бяха сигурни, че и читателите нищо няма да разберат, но нали звучаха наукообразно, а това бе най-важното.

Журналистът от „Таймс-Херълд“ попита:

— Ще можем ли да ви намерим за интервю по общонационалната телевизия довечера?

— Смятам, че да — незабавно отговори Хоскинс и всички си тръгнаха.

Мис Фелоус дълго гледа след тях. И тя бе разбрала обясненията за „Стаза“ и силовите линии на времето не повече от журналистите, но едно й стана ясно. Затворничеството на Тими (внезапно се оказа, че тя мислено нарича момченцето Тими) е истинско, а не наложено от своеволието на Хоскинс. Явно бе невъзможно да го пуснат да излезе от „Стаза“ изобщо, когато и да е.

Горкото дете. Горкото дете.

Внезапно осъзна, че то плаче, и се спусна да го утешава.

Мис Фелоус нямаше възможност да види предаването с Хоскинс по общонационалната телевизионна мрежа и макар интервюто с него да бе излъчено навред по Земята и дори в изследователското селище на Луната, то не стигна до апартамента, в който живееха мис Фелоус и грозното момченце.

Но той самият слезе при тях на другата сутрин, сияещ, радостен.

— Добре ли мина интервюто? — попита мис Фелоус.

— Изключително добре. А как е… Тими?

Мис Фелоус бе много доволна, че той го нарече така.

— Много е добре. Я ела тук, Тими, този чичко е добър, нищо няма да ти направи.

Но Тими си остана в другата стая и иззад скриващата го врата се подаваше само една къдрица от сплъстената му коса и от време на време крайчецът на някое око.

— Всъщност — каза мис Фелоус — той свиква удивително бързо. Доста интелигентен е.

— Учудва ли ви това?

Тя се поколеба за миг, после отвърна:

— Да, учудва ме. Сигурно съм смятала, че е момче маймуна.

— Е, момче маймуна или не, но той ни направи голямо добро. Накара света да заговори за „Стаза инкорпорейтид“. Замогваме се, мис Фелоус, замогваме се.

Изглежда, имаше нужда да даде израз на своето ликуваме пред някого, та макар и само пред мис Фелоус.

— Така ли?

Остави го да говори.

Той пъхна ръце в джобовете си и продължи:

— Вече десет години караме едва-едва, изцеждаме средства, откъдето завърнем — грош по грош. Трябваше фирмата да заложи на едно-единствено ефектно зрелище. Или всичко, или нищо. Казвам фирмата — и го казвам съвсем сериозно. Този наш опит да доставим неандерталец погълна всеки цент, който можахме да вземем назаем или да откраднем; защото част от парите наистина бяха крадени — от други проекти, прехвърлихме ги към това без разрешение. Ако експериментът не бе успял, с мене щеше да е свършено.

Мис Фелоус ненадейно попита:

— Затова ли няма тавани?

— А? — Хоскинс погледна нагоре.

— Нямахте ли пари за тавани?

— Аа. Ами това не бе единствената причина. Ние всъщност не знаехме предварително точно колко голям ще е неандерталецът. Ориентацията ни във времето е твърде приблизителна и той можеше да се окаже едър и свиреп. Можеше да се наложи да го усмиряваме от разстояние, като животно в клетка.

— Но тъй като не се оказа така, предполагам, че сега можете да поставите тавани.

— Сега — да. Сега разполагаме с много пари. Обещават ни средства откъде ли не. Това е просто чудесно, мис Фелоус.

Широкото му лице светна от усмивка, която се задържа на него, а когато си тръгна, като че ли и гърбът му се усмихваше. Мис Фелоус си помисли:

„Той е доста приятен човек, когато не е нащрек и когато забрави да изтъква, че е учен“.

За миг, без някаква определена причина, се запита дали е женен, после прогони тази мисъл, смутена сама от себе си.

— Тими — извика тя. — Ела тук, Тими.