Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

Не се сети, че той може да се научи да чете. Чак до момента, когато започна да й чете от една книжка, не се бе досетила, че той може да се научи да чете.

После, седмици по-късно, непостижимостта на случилото се я порази. Тими седеше в скута й и четеше напечатаното в една книжка дума по дума, четеше й. Той й четеше!

Тя се изправи на крака поразена и каза:

— Знаеш ли какво, Тими, ще се върна след малко. Трябва да ида при доктор Хоскинс.

Изпаднала бе едва ли не в безумие, струваше й се, че може да се противодейства на нещастието на Тими. Щом Тими не може да излезе и да отиде при света, тогава нека светът бъде донесен в тези стаи при Тими — целият свят в книги, филми и звуци. Той трябва да получи образование, както заслужават способностите му. Светът му дължи поне толкова.

Завари Хоскинс в настроение, страшно съответстващо на нейното собствено — някакво ликуване и екстаз. В кабинета му бе необикновено оживено и тя отначало реши, че няма да може да говори с него, докато стоеше смутена в преддверието.

Но той я видя и по широкото му лице се разля усмивка:

— Мис Фелоус, заповядайте.

Той бързо заговори в микрофона на системата за вътрешна връзка, после я изключи.

— Чухте ли вече? Не, разбира се, не сте. Успяхме. Наистина успяхме. Постигнахме интертемпорална ориентация на близко разстояние.

— Искате да кажете — тя се помъчи за момент да откъсне мислите си от своята собствена хубава новина, — че можете да доставите в настоящето човек от историческо време?

— Точно това искам да кажа. Сега в момента имаме връзка, закрепена към индивид от четиринадесети век. Представете си! Представете си! Ако знаехте само с каква радост ще се откажа от безкрайното съсредоточаване върху мезозоя и ще заменя палеонтолозите с историци… Но очевидно има нещо, което вие желаете да ми кажете, а? Ами хайде де, хайде. Намирате ме в добро настроение. Ще получите всичко, което искате.

Мис Фелоус се усмихна:

— Радвам се. Защото се питам дали не можем да, организираме някаква система за обучение на Тими.

— Обучение? По какво?

— Ами по всичко. Училище. Така че да има възможност да учи.

— Но в състояние ли е той да учи?

— Разбира се, той вече учи. Може да чете. Толкова успях да го науча и сама.

Хоскинс седеше насреща й сякаш изведнъж посърнал.

— Не зная, мис Фелоус.

— Но вие току-що казахте, че всичко, което поискам… — започна тя.

— Зная, а не биваше. Нали разбирате, мис Фелоус, убеден, съм, давате си сметка, че не можем до безкрай да продължаваме експеримента Тими.

Тя се вторачи в него, обхваната от внезапен ужас, без наистина да осъзнава какво й бе казал. Как да се разбира „не можем да продължаваме“? Ненадеен мъчителен проблясък на паметта й припомни професор Адемовски и неговия минерал, който му бе отнет след двуседмичен престой.

— Но вие говорите за дете. Не за някакъв камък…

Доктор Хоскинс отвърна гузно:

— Дори и на едно дете не бива да се придава прекомерно значение, мис Фелоус. Сега, когато очакваме индивиди от историческо време, ще имаме нужда от стаза-пространство, цялото, с което разполагаме.

Тя не можа да схване.

— Но вие не можете… Тими… Тими…

— Вижте, мис Фелоус, моля ви, не се вълнувайте. Тими няма да изчезне веднага, може би още месеци наред. А междувременно ще направим каквото можем.

Тя продължаваше да се взира в него.

— Какво ще пиете, мис Фелоус?

— Не — прошепна тя. — Нищо не искам.

Като в някакъв кошмар стана и си тръгна.

„Тими — помисли тя, — ти няма да умреш. Няма да умреш.“

Лесно бе да се уловиш в мисълта, че Тими не бива да умира, но как да стане това. През първите седмици мис Фелоус се бе вкопчила единствено в надеждата, че опитът да се достави човек от четиринадесети век ще се провали, напълно. Може теорията на Хоскинс да е погрешна или нещо да не достига за практическото изпълнение. И тогава нещата ще си останат както преди.

Естествено, останалият свят не споделяше тази надежда и напук на всякаква логика мис Фелоус мразеше света заради това. Проектът „Средновековие“ достигна връхната точка на своята нажежена до бяло реклама. Пресата и обществеността бяха зажаднели за такова нещо. Някой камък или древна риба в повече никак не ги вълнуваха. Ала това бе съвсем друга работа.

Исторически човек, възрастен човек, който говори познат език, човек, който може да разтвори пред учените нова страница в историята.

Решителният миг наближаваше и този път и дума не можеше да става за трима зрители на балкон. Този път щеше да гледа целият свят. Този път техниците от „Стаза инкорпорейтид“ щяха да се представят, кажи-речи, пред цялото човечество.

Самата мис Фелоус просто бе подивяла от напрежение. Когато малкият Джери Хоскинс се яви да си играят с Тими според уговорката, тя едва го позна. Не чакаше него.

Секретарката, която го доведе, побърза да си тръгне, като едва-едва кимна на мис Фелоус. Хукна да си осигурява хубаво място, от което да гледа кулминацията на проекта „Средновековие“. Пък и самата тя би трябвало да го стори и има много по-голямо основание, каза си горчиво мис Фелоус, стига само това глупаво момиче да дойде.

Джери Хоскинс се примъкна притеснен до нея:

— Мис Фелоус?