Избрани фантастични произведения. Том първи (Ранни разкази. Фондацията)

И Тими неочаквано издаде лицето си напред, сякаш за да разгледа по-отблизо чертите на другото дете.

Стреснат, Джери го блъсна силно и Тими се търкулна. И двамата заплакаха високо и мисис Хоскинс грабна детето си, а мис Фелоус, пламнала от сподавен гняв, взе Тими на ръце и го зауспокоява.

— Те просто инстинктивно не си допадат — каза мисис Хоскинс.

— Не по-инстинктивно — уморено отвърна мъжът й — от които и да е две деца. А сега пусни Джери и го остави да свикне с обстановката. Всъщност по-добре е ние да излезем. Мис Фелоус след малко ще дойде с Джери в кабинета ми и аз ще пратя някой да го доведе вкъщи.

Следващия час двете деца прекараха много притеснени едно от друго. Джери плачеше за майка си, удряше мис Фелоус и най-сетне се залъга с една захарна пръчка. Тими заблиза друга и когато изтече един час, мис Фелоус успя да ги придума да играят с едни и същи кубчета, макар и в противоположните краища на стаята.

Тя бе благодарна на Хоскинс едва ли не до сълзи, когато му доведе Джери.

Чудеше се как да му благодари, но се почувства скована от официалността му. Навярно не можеше да й прости, че го бе накарала да се чувства жесток баща. Навярно фактът, че доведе детето си, в крайна сметка бе опит да докаже както че е грижовен баща на Тими, така и че изобщо не му е баща. И двете едновременно!

Тъй че тя можа да каже само:

— Благодаря ви, благодаря ви много.

А той можа да каже само:

— Моля. Няма защо.

Това стана нещо обичайно. Два пъти седмично довеждаха Джери да играят по един, а по-късно и по два часа. Двете деца научиха имената и привичките си и си играеха заедно.

И все пак след първия прилив на благодарност мис Фелоус усети, че Джери не й е симпатичен. Бе по-едър и по-тежък, водеше във всичко и неизменно отреждаше на Тими второстепенна роля. Помагаше й да се примирява със ситуацията единствено фактът, че въпреки затрудненията Тими с все по-голяма радост очакваше периодичната поява на своето другарче.

„Нали си няма нищо друго“ — жалеше го тя мълком.

А веднъж, като ги гледаше, си помисли:

„Двете деца на Хоскинс — едното от жена му, а другото от «Стаза»“.

А пък тя самата…

„Боже мой — мислеше си тя, притиснала слепоочията си с юмруци, засрамена, — та аз ревнувам!“

— Мис Фелоус — попита Тими (предпазливо тя не му разрешаваше да я нарича другояче), — кога ще тръгна на училище?

Тя сведе поглед към тези жадни кафяви очи, вдигнати към нейните, и ласкаво прекара ръка през гъстата му къдрава коса. Това бе най-раздърпаната част от външността му, защото го бе подстригвала сама, докато той се въртеше под ножиците.

Не се бе обърнала за помощ към професионалист, понеже самото неумело подстригване прикриваше полегатата предна част на черепа и издадената му задна част.

— Откъде знаеш за училището? — попита го тя.

— Джери ходи на училище. Дет-ска гра-ди-на — старателно произнесе той. — Той ходи на много места. Навън. Кога ще мога да излизам навън, мис Фелоус?

Лека болка зачегърта сърцето на мис Фелоус. Ясно й бе, разбира се, че няма как да избегне Тими да научава все повече и повече за външния свят, в който той никога няма да бъде допуснат.

Тя попита, като се мъчеше да изглежда весела:

— Ама какво ще правиш в детската градина, Тими?

— Джери казва, че играят на разни игри и че имат ленти с картинки. Казва, че има много деца. Той казва… казва… — Замисли се, после тържествено вдигна двете си ръчички с разперени пръстчета. — Казва, че ей толкова много.

Мис Фелоус отвърна:

— Ти искаш ли ленти с картинки? Аз ще ти донеса ленти с картинки. Много хубави. И ленти с песнички.

И Тими временно се успокои.

Той разглеждаше филмчетата, когато Джери го нямаше, а мис Фелоус с часове му четеше от обикновени книжки.

Дори и в най-простичкия разказ имаше толкова много неща за обясняване, толкова много неща, които се намираха извън границите на трите стаи. Сега, когато го запознаваха с външния свят, Тими започна да сънува по-често.

Сънищата му бяха все едни и същи, все за „навън“. Запъвайки се, той се опитваше да ги опише на мис Фелоус. В сънищата си той се оказваше навън — празно „навън“, но много обширно, с деца и чудати неописуеми предмети, полуусвоени от мисълта му, дошли от полуразбрани книжни описания или от далечни полузабравени неандерталски спомени.

Но децата и предметите не му обръщаха внимание и макар че бе насред света, той не бе част от него, а бе все така сам, сякаш пак си бе в стаята — и се събуждаше с плач.

Мис Фелоус се стараеше да приеме сънищата му на шега, но през някои нощи, прекарани в нейния апартамент, и тя плачеше.

Един ден, като му четеше, Тими пъхна ръка под брадичката й и леко я повдигна, така че очите й престанаха да виждат книгата и срещнаха неговите.

— Откъде знаете какво да казвате, мис Фелоус?

— Виждаш ли тези знаци? Те ми показват какво да казвам. Тези знаци образуват думите — отвърна тя.

Той ги заразглежда дълго и любопитно, като взе книгата от ръцете й.

— Някои от тези знаци са еднакви.

Тя се засмя от радост при тази проява на проницателност и отговори:

— Да, еднакви са. Искаш ли да ти покажа как се правят тези знаци?

— Добре. Хубава игра ще бъде.