Избраниците

Когато най-сетне стигна Бевърли и мина покрай кафенето „Хардрок“, той прибра ризата си в панталона, изпъна сакото си и изправи рамене. Влезе в хотел „Ма мезон“ и се насочи директно към мъжката тоалетна в бара. Наплиска се с малко вода и вече никой, освен бармана не можеше да се досети колко е пиян. Върна се в бара и седна на една маса, от която се виждаше улицата. След толкова извървени километри меката седалка го караше да се чувства, все едно седи върху облак. Един любезен младеж обеща да му донесе нещо за пиене.

Докато чакаше, Занд заоглежда улицата, където бе изчезнала Джоси Ферис. Това не беше местопрестъплението на последния от серията взаимно свързани случаи, но Занд не искаше да вижда училището, в което бе учила Карън, или бившата си къща. А и нямаше смисъл да се връща на онова другото, последното място. На мястото на неговото престъпление. Тогава извършеното не му донесе облекчение. Видът на мъртвия мъж само доказваше колко тънка е границата между справедливост и беззаконие.

Дженифър знаеше какво е направил. Той й каза след два дни, когато се получи пуловерът. Не това бе причината да се разделят. Тя разбираше подбудите му, макар че осъждаше постъпката. Опитаха да запазят връзката си, но не успяха. Положението стана нетърпимо за него. Трябваше или да потиска скръбта и да се преструва на силен заради съпругата си, или да разкрие цялата си болка. Когато го направи, той престана да бъде онази опора в живота, от която се нуждае всяка жена. Само тя имаше право да скърби, той трябваше да преодолее мъката.

Занд реши, че вече не може да се преструва на полицай, и почти по същото време тя взе решение да се върне при родителите си.

Сега, като погледнеше назад, той виждаше колко е сгрешил. Именно неговата сдържаност бе разклатила връзките помежду им. Тя беше готова да приеме слабостта му. Жените разбират нуждите на мъжете си. Всяка връзка се нуждае от гъвкавост, особено във времена на голямо нещастие, когато мъжът и жената се чувстват съюзници срещу всички злини на света. Ако са достатъчно близки, те заедно преодоляват моментните трусове в живота и запазват равновесие. Макар че тези мисли не му даваха голяма утеха, те бяха една от причините да продължи да живее. Понякога човек вижда смисъл да живее единствено защото е разбрал, че в някои отношения и той носи вина. Преди това се чувства онеправдан, наранен — и не може да намери покой. „Това не е честно“ — би проплакало някое дете, някой, който не си дава сметка, че всяка връзка има две страни. Когато си дадеш сметка, че и ти не си съвършен, болката бавно отминава. Когато разбереш, че сам си си постлал леглото, вече можеш да легнеш по-спокойно в него, колкото и твърдо или мръсно да е то.

Когато бирата му дойде, той подържа малко халбата, без да отпива, загледан през прозореца. Вече цял ден опитваше да види фактите от друг ъгъл. В едно престъпление не може да се говори за твърди улики, просто човек трябва да комбинира известната информация по нови начини. В повечето случаи престъплението може да се опише само с едно изречение. Отпечатъци, оръжие на престъплението, неизплатени дългове и разбити алибита — всичко това са доказателства за пред съда, за придаване на законност на цялото начинание. Самото престъпление е нещо съвсем просто: хората се убиват едни други. Мъже убиват съпругите си. Жени убиват мъжете си. Родители — децата си, и деца — родителите си. Непознати убиват други непознати. Хората взимат неща, които не са техни. Подпалват къщи — за пари или защото вътре има други хора. Но и когато фактите влязат в някоя папка, истината остава все така скрита. Можеш да вземеш имената на кои да са двама души и да сложиш думата „уби“ между тях.

Занд още не можеше да се досети какво очаква Праведника от жертвите си. Защо ги наказваше. Дали бяха отказали да го дарят с любовта си, или не отговаряха на някакви изисквания? Дали се страхуваха твърде много от него, или не се бояха достатъчно? Дали го бяха разочаровали, като са показали слабост, или притежаваха някакво силно качество, което искаше да им отнеме?

Той забеляза, че бирата му е свършила, и потърси с очи младия сервитьор. От него нямаше и следа, макар че останалите клиенти явно бяха получили наскоро поръчките си. Той спря поглед на неколцина. Всеки търсеше някаква утеха в алкохола. Той притъпява тревогата. Всички народи пият. Американците — постоянно; освен при един кратък експеримент, довел до нечувано дотогава разрастване на престъпността. Немците и французите се наливат, за да се развеселят. Руснаците пият изключително сериозно и меланхолично. Англичаните също са маниаци на бирата. Наливат се, докато зрението им се замъгли. Всеки се старае да притъпи по някакъв начин чувствата си.