Избраниците

Тя се чувстваше самотна, боеше се. Страховете й не бяха свързани със самотата. Тя бе свикнала, макар че душата й копнееше за нещо по-различно. Беше прекъснала връзката със Занд само по една причина. Колкото повече го заобичваше, толкова по-малко й се искаше да разбие семейния му живот, фактът, че той така и така се разби, й отне възможността да му го обясни. Може би не беше чак толкова невъзможно. Тя можеше да му каже тази информация. Някъде в тези думи обаче щеше да има една, която да я издаде. Да му издаде факта, че две седмици преди отвличането на Карън през съзнанието й бе прелетяла една жестока мисъл. Че ако това се случи, ако семейният му живот някога бъде разбит, част от вината ще падне и върху нея.

Междувременно през живота й бяха минали и други мъже, макар и не много; вероятно щеше да има и още. Намирането на мъже не беше проблем, поне такива, които нямаше желание да задържи. Отчаянието бе това, което я смазваше; нескончаемата върволица от ужасни събития. Ако природата ни е такава, явно нищо не може да се направи. Ако се вгледа в онова, което нашият вид причинява на себеподобните си и на другите живи същества, човек започва да се пита дали все пак не заслужаваме всичко, което ни сполетява, всички беди, които сами си навличаме.

Около девет и половина тя се изправи и влезе в къщата. Отвори хладилника, съдържащ само една преполовена бутилка вино, и се загледа в малкия телевизор на плота. Репортажите от убийствата в Англия продължаваха, но звукът бе изключен и тя не можеше да разбере какво говорят, показват, предполагат. Вероятно още мрачни подробности, още причини за човешка мъка.

Тя затвори хладилника, без да докосне бутилката, и остана за миг с лице, опряно о хладната повърхност на вратата.

Чу някакъв шум отвън и вдигна глава. След малко скърцането на чакъла под гумите на кола се усили. Тя прекоси бързо стаята, прескочи пукнатината и извади пистолета от чантата си.

Колата спря пред къщата и тя чу приглушен разговор. Сетне вратата на колата се затръшна и шумът от гумите се отдалечи. Чуха се стъпки, на вратата се потропа. С ръка зад гърба тя отвори.

Беше Занд. Изглеждаше задъхан и малко пиян.

— Къде, по дяволите, ходиш?

— Насам-натам. — Той влезе, спря, огледа се. — Харесва ми как си се обзавела.

— Не съм променяла нищо.

— Точно това имах предвид. Къщата изглежда съвсем същата.

— Не всяка жена е обсебена от маниакални идеи за префасониране на жилището си.

— Напротив, всички са такива. Ти сигурно дълбоко в себе си си мъж.

— По дяволите. Разкри ме. — Тя скръсти ръце. — Какво искаш?

— Само да ти кажа, че все пак съм убил истинския виновник.

* * *

Едва я изчака да излезе с бутилката и заговори:

— Проблемът бе, че не можехме да работим по случая като при нормално разследване. С обичайните процедури просто не постигахме нищо. Когато някой изчезне, първо намираш онези, които са го видели за последен път. Разговаряш с роднините, с приятелите и хората от неговата среда. Търсиш съвпадение. Бар, който е посещавал по-често. Зала за бодибилдинг, където е обичал да ходи. Приятели на приятелите на приятелите му. Връзки с други смъртни случаи. Нещо, което е довело до убийството му. При Праведника имаше няколко отвличания, но приликите бяха само повърхностни. Един и същи пол, една и съща възраст. Всички момичета бяха красиви. И какво от това? Светът е пълен с мъже, които си мечтаят за такава жена. Това е нормално желание, не извратеност. Само дългата коса. Единствено тя може да се посочи като задължително предпочитание на убиеца. Заедно с факта, че момичетата са все от семейства, за които парите не са голям проблем. Те не са били леки жени, не са били наркоманки. Това допълнително затруднява задачата му, защото такива момичета не се отвличат толкова лесно. Това не може да бъде следа.

Занд замълча. Нина зачака. Той не я гледаше. Дори като че ли не забелязваше присъствието й. Стоеше в самия край на двора. Силуетът му изглеждаше размазан. Той продължи, този път по-бавно:

— Един мъж търси нещо. Изпитва тревога, която може да се премахне само с определено действие. Той го е установил по принципа на пробата и грешката. Известно време се е сдържал. Държал се е добре. Не е вършил бели. Сдържал се е и на никого не е причинил нищо лошо. Никога повече няма да го извърши. Той не е слаб, няма нужда от това. Може би никога вече няма да го извърши. Може би ще успее да забрави всичко. Може би всичко е свършило.