Изгубеният град

Хеликоптерът прелетя над ледената река, която течеше по широката долина към езерото. От двете страни ледникът беше обграден от назъбени, посипани със сняг черни камъни, оформящи заобления му край. Ръбовете на глетчера бяха назъбени на местата, на които ледът се срещаше с пукнатините в скалите. Ледът беше синкав и напукан по повърхността като пресъхналия език на изгубен златотърсач.

Ролинс се наведе, за да вижда по-добре.

— Спящият трябва да иде на лекар. Прилича ми на тежък случай на гингивит.

— И твоята метафора я бива — съгласи се Търстън. — Дръж се! Кацаме!

Хеликоптерът се спусна над ръба на ледника и пилотът бавно го завъртя за приземяване. След няколко секунди ските му докоснаха кафявата тревиста земя на няколкостотин метра от езерото.

Търстън помогна на пилота да разтоварят кашоните и посъветва Ролинс да раздвижи краката си. Репортерът се приближи до брега. Повърхността на езерото беше неземно спокойна. Без нито една вълничка, тя изглеждаше така, сякаш можеш да ходиш по нея. Ролинс хвърли един камък, за да се увери, че не е замръзнала.

Погледът му се насочи към кораба, закотвен на четиристотин метра от брега. Веднага разпозна характерното тюркоазено синьо на корпуса. Неведнъж бе срещал съдове с този цвят по време на командировките си. Дори без големите черни букви „НАМПД“, пак щеше да се досети, че принадлежи на Националната агенция за морско и подводно дело. Зачуди се какво правят тук, толкова далеч от океана.

Със сигурност има някаква необичайна история, но щеше да се наложи да почака. Търстън го викаше. Към хеликоптера сред облак прах се приближаваше очукан „Ситроен 2С“. Малкият автомобил спря до вертолета и от шофьорското място се показа мъж с вид на планински трол, сякаш някакво същество излизаше от безформено яйце. Беше нисък и мургав, с черна брада и дълга коса.

Мъжът стисна здраво ръката на Търстън.

— Много се радвам да ви видя отново, мосю професоре. А вие трябва да сте журналистът, мосю Ролинс. Аз съм Бернар Льоблан. Добре дошли.

— Благодаря, доктор Льоблан — отвърна Ролинс. — С нетърпение очаквах това пътуване. Нямам търпение да видя забележителната работа, която вършите тук.

— Елате тогава — покани ги Льоблан, като грабна големия му сак. — Фифи ни чака.

— Фифи ли? — Ролинс се огледа, сякаш очакваше да види танцьорка от „Фоли Берже“.

Търстън небрежно махна към „Ситроена“.

— Фифи е колата на Бърни.

— Какво лошо има да дам женско име на колата си? — престорено засегнат рече Льоблан. — Вярна ми е и се труди здраво. А и е красива по свой си начин.

— Аз нямам нищо против — съгласи се Ролинс и седна отзад. Наредиха кашоните на багажника на покрива. Другите се качиха отпред и Льоблан подкара към подножието от дясната страна на ледника. Докато колата се изкачваше по чакълестия път, хеликоптерът излетя, набра височина над езерото и изчезна зад хребета.

— Запознат ли сте с работата ни в субглациалната обсерватория, мосю Ролинс? — поинтересува се Льоблан.

— Наричайте ме Дийк. Прочетох материала. Знам, че установката ви е подобна на тази под ледника Свартисен в Норвегия.

— Точно така — включи се Търстън. — И двете лаборатории са разположени дълбоко под леда. Ние сме на около двеста и четирийсет метра. И на двете места водата от топящия се ледник се насочва към турбина, произвеждаща електричество. Инженерите прокопали един допълнителен тунел под ледника, където се помещава нашата обсерватория.

Колата навлезе в гора от ниски борове. Льоблан подкара по тесния път с привидно безразсъдно нехайство. Колелата се движеха на сантиметри от стръмната пропаст. С увеличаването на наклона двигателят започна да се задъхва.

— На Фифи вече й личат годинките — рече Търстън.

— Духът е важен — възрази Льоблан.

Колата продължи да пълзи като охлюв нагоре. Когато пътят свърши, слязоха от колата и Льоблан подаде на другите двама колани за рамене. Самият той също си сложи един. На тях закрепиха по един кашон.

— Съжалявам, че те натоварихме като шерп — извини се Търстън. — Докарахме достатъчно провизии за трите седмици, но сиренето и виното свършиха по-бързо, отколкото очаквахме, така че използвахме пристигането ти да се запасим с още.

— Няма проблем — успокои го Ролинс с добродушна усмивка и сръчно намести товара на раменете си. — Преди да стана мастилен плъх, работех като доставчик на провизии за хижите в Уайт Маунтин в Ню Хемпшир.

Льоблан ги поведе по една пътека, която се изкачваше на стотина метра през хилавите борове. Над линията на дърветата земята беше покрита само с камъни, а пътеката бе очертана с жълта маркировка. Тя скоро стана стръмна и гладка заради изгладените от хилядолетното въздействие на ледника скали. Стичащата се вода я правеше хлъзгава и коварна. От време на време пресичаха цепнатини, пълни с мокър сняг.