Изгубеният град

— За това не им е нужна помощ. Аз ги уча да мислят „извън рамките“, както самите те се изразяват. Карам ги да си представят, че доставят оръжие на противникови страни. Някогашните майстори на оръжия са били едновременно металурзи и инженери. Много от тях били художници като Леонардо например, който е проектирал първия танк. Оръжията и стратегиите постоянно се променяли и хората, които доставяли оборудване за армиите, трябвало бързо да се приспособяват към новите условия.

— Животът на клиентите им зависел от това.

— Именно. Понякога карам едната група да измисли машина за обсада, а другата — начини за отбрана срещу нея. Или давам на едните стрели, които пробиват метал, а другите трябва да измислят броня срещу тях, която да не е прекалено тежка за носене. След това разменяме ролите. Учат се да използват природната си интелигентност, вместо да разчитат само на компютри и тем подобни.

— Може би трябва да предложиш услугите си на НАМПД. Все ми се струва, че да измислиш как да пробиеш дупка в стена, дебела три метра, с катапулт, е по-интересно от бюджетни диаграми.

На лицето на Скай заигра усмивка.

— Нали се сещаш, че повечето директори все пак са мъже.

— Момчетата и техните играчки. Безпогрешна формула за успех.

— Признавам, че се възползвам от детското в клиентите си, но заниманията ми са изключително популярни и много доходни. Благодарение на тях мога да работя по проекти, които не бих могла да си позволя със заплатата си от Сорбоната.

— Проекти като древните търговски пътища?

Тя кимна.

— Ще бъде голям удар, ако успея да докажа, че метали и други стоки са пътували по суша по Кехлибарения път през алпийските проходи и долини към Адриатика, където финикийци и минойци ги превозвали до източните брегове на Средиземно море и че търговията е вървяла двупосочно.

— Логистиката на твоя теоретичен търговски маршрут трябва да е била доста сложна.

— Ти си гений! Точно това ми е мисълта.

— Благодаря за комплимента, но просто имам опит с придвижването на хора и материали.

— Тогава си наясно колко е било трудно. Хората по целия маршрут, като например келтите и етруските, е трябвало да си сътрудничат по търговските съглашения, за да могат да придвижват стоките. Мисля, че търговията се е простирала много по-далеч, отколкото колегите ми смятат. А това води до забележителни изводи за древните цивилизации и изцяло ще промени представите ни за тях. Те далеч не са воювали непрекъснато: познавали са и мирните обединения много преди Европейския съюз и НАФТА. И аз възнамерявам да го докажа.

— Древна глобализация? Амбициозна цел. Желая ти късмет.

— Ще имам нужда от него. Но ако успея, ще трябва да благодаря на теб и НАМПД. Толкова щедро ми позволихте да използвам изследователския батискаф и оборудването ви.

— И за нас е полезно. Проектът ни дава възможност да го тестваме в континентални води и да видим как работи в полеви условия.

Тя махна с ръка.

— Гледката е невероятна. Трябва ни само бутилка шампанско и гъши пастет.

— За това не мога да ти помогна, но какво ще кажеш за сандвич с шунка и сирене? — Остин се наведе и й подаде едно пликче.

Тя отвори пликчето, извади един сандвич, подаде го на спътника си, после взе и за себе си.

Остин спря батискафа и той започна да се полюшва на място. Докато дъвчеше и се наслаждаваше на хрупкавото хлебче и мазното сирене „Камамбер“, внимателно разглеждаше картата на езерото.

— Ние сме тук. Движим се по естествения шелф, вървящ горе-долу успоредно на брега — каза той, прокарвайки пръст по кривата. — Преди векове това може да е било суша.

— Съвпада с моите изследвания. Част от Кехлибарения път е минавала по брега на Ланг дьо Дормьор. Когато нивото на водата се е повишило, търговците са намерили друг маршрут. Каквото и да намерим тук, ще бъде много, много старо.

— А какво точно търсим?

— Ще го позная, като го видя.

— Става и така.

— Прекалено си доверчив. Ще се опитам да обясня. Керваните по Кехлибарения път трябвало да спират да нощуват. Търся руини от селища, останали около обичайните им места за почивка. След това се надявам да открия оръжия, които да разкрият цялата история.

Завършиха обяда с минерална вода „Евиан“ и пръстите на Остин заиграха по таблото. Акумулаторните електрически мотори забръмчаха и батискафът продължи пътя си.

Сиймобилът беше дълъг четири метра и половина, приблизително дължината на катер „Бостън Уейлър“, и само два метра широк, но можеше да вози двама души в удобството на налягане от една атмосфера на дълбочина четири или петстотин метра часове наред. Можеше да измине дванайсет морски мили и развиваше максимална скорост от 2,5 възела. За разлика от повечето подводни средства, които изплуваха като тапи на повърхността, сиймобилът се управляваше като лодка. Когато не беше потопен, плаваше на повърхността на водата и даваше ясна видимост на пилота, за да го насочи до подходящо място за потапяне или акостиране.

Изглеждаше така, сякаш беше сглобен от резервни части, изхвърлени от някоя дълбоководна подводница.