Изгубеният град

Мъжът беше едър и широкоплещест, с рамене като два тарана. Меката оранжева светлина на контролното табло осветяваше грубите му черти, които слънцето и морето бяха оцветили в бронзово, а преждевременно посивялата му коса бе изсветляла до платинено. С издялания си профил и напрегнато изражение Кърт Остин напомняше на воин, гравиран на римска триумфална колона. Но твърдата му като кремък природа, скрита под обветрените черти, бе смекчена от спокойна усмивка, а в проницателните му коралово сини очи играеха весели пламъчета.

Остин ръководеше Специалния екип на НАМПД. Екипът беше създаден от бившия директор на НАМПД адмирал Джеймс Сандекър и настоящ вицепрезидент на Съединените щати, с цел да изпълнява подводни морски мисии, които често се предприемаха тайно, далеч от погледа на правителството. Морски инженер по образование и опит, Остин се беше преместил в НАМПД от ЦРУ, където работеше в малко известен отдел, занимаващ се с подводно разузнаване.

След постъпването си в НАМПД, Остин събра екип от специалисти, сред които Джо Дзавала, гениален инженер, специалист в подводния транспорт, Пол Траут, дълбокоокеански геолог, и съпругата му, Гамей Морган-Траут, изкусен шофьор и експерт по морска археология, както и доктор по морска биология. Всички заедно проведоха множество успешни проучвания на необичайни и зловещи загадки в и под океаните по света.

Не всички задачи, с които се залавяше Остин, бяха рисковани. Някои, като тази например, бяха доста приятни и компенсираха цицините, синините и белезите, получени при други мисии на НАМПД. Макар да познаваше новата си партньорка едва от няколко дни, беше омагьосан от нея. Скай Лабел беше малко под четирийсетте, с гладка кожа и палави тъмносини очи, които надничаха изпод вълнената й шапка. Косата й беше тъмно кестенява, почти черна. Устата й бе прекалено широка, за да се нарече класическа, но устните й бяха сочни и чувствени. Имаше хубаво тяло, но трудно щеше да се класира за корицата на списание. Гласът й беше нисък и хладен, а когато заговореше, пъргавият й ум си проличаваше веднага.

Макар да беше по-скоро впечатляваща, отколкото красива, Остин я намираше за една от най-привлекателните жени, които бе срещал някога. Напомняше му за един портрет на млада графиня с гарвановочерна коса, който бе видял в Лувъра. Тогава се възхити силно от художника, успял да улови страстта и непокорната откровеност в погледа й. В очите на жената от картината проблясваха дяволски пламъчета, сякаш й се искаше да захвърли аристократичната си изисканост и да тича боса по тревата. Спомни си горещото си желание да срещне тази жена на живо. И ето че то се изпълни.

— Вярваш ли в прераждането? — попита Остин, като си мислеше за портрета от музея.

Скай премигна изненадано. Допреди миг разговаряха за геологията на ледниците.

— Не знам. Защо питаш?

Говореше американски английски с лек френски акцент.

— Без причина — Остин замълча. — Имам и друг, по-личен въпрос.

Тя го погледна предпазливо.

— Мисля, че знам. Чудиш се за името ми.

— Никога досега не съм срещал жена на име Скай Лабел.

— Някои си мислят, че съм кръстена на стриптийзьорка от Лас Вегас.

Остин се засмя.

— По скоро някой от семейството ти е бил поетична душа.

— Лудите ми родители — тя завъртя очи. — Баща ми бил дипломат в Съединените щати. Един ден отишъл на фестивал на балоните с горещ въздух в Албакърки и се вманиачил на тема летене. По-големият ми брат се казва Тадеус на името на някогашния летец с балон Тадеус Лоу. Майка ми — американка — беше човек на изкуството, свободен дух, затова се влюбила в името ми. Баща ми настоявал да ме кръстят на цвета на очите ми, но всички знаят, че той не е ясен при раждането. А на мен ми е все едно. Мисля, че е хубаво име.

— Няма как да е по-хубаво от „Красиво небе“.

— Мерси! Благодаря ти и за всичко това! — Тя погледна през мехура и плесна с ръце като дете. — Толкова е прекрасно! Никога не съм предполагала, че археологията ще ме отведе под вода в голям прозрачен мехур.

— По-добре е, отколкото да лъскаш средновековни щитове в мухлясали музеи.

Скай се засмя топло и открито.

— Прекарвам много малко време по музеите, освен когато организирам изложби. Налага ми се да работя за различни корпорации, за да финансирам научните си занимания.

Остин повдигна вежди.

— Като си представя как „Майкрософт“ или „Дженерал Мотърс“ наемат експерт с броня и щит, започвам да се съмнявам в мотивите им.

— Помисли си само. За да оцелее, една компания се опитва да убие или рани конкуренцията, като в същото време се защитава, образно казано.

— На това му се казва „свирепа конкуренция“.

— Не е зле. Ще го използвам в следващата си презентация.

— С която учиш банда от директори да прерязват гърла? Образно казано, естествено.