Изгубеният град

Стопи още няколко сантиметра лед от двете страни на тялото, но не намери нищо. След малко отидоха в лабораторията да хапнат и да се постоплят, после отново се върнаха в ледената пещера и подновиха търсенето. Когато Рено каза, че ще остане в лабораторията, докато другите са в ледената пещера, никой не възрази.

По едно време той се появи и плесна с ръце, за да привлече вниманието им.

— Трябва да спрем за малко. Имаме посетители.

По коридора се чуха възбудени гласове. Миг по-късно в пещерата се втурнаха мъже с камери, фотоапарати и бележници. С изключение на един висок мъж, който стоеше почтително назад, другите се блъскаха да заснемат тялото.

Скай хвана Рено за ръкава и го дръпна настрани.

— Какво правят тези репортери тук?

Той я изгледа над дългия си тънък нос.

— Аз ги поканих. Те са част от прес екипите, избрани да отразят това велико откритие.

— Дори не знаете какво е това откритие — каза тя с неприкрито презрение в гласа. — А току-що ни поучавахте да не замърсяваме мястото.

Той махна пренебрежително с ръка.

— Важно е светът да узнае за страхотната ни находка. — После повиши глас, за да привлече вниманието на репортерите. — Ще отговоря на въпросите ви за мумията, веднага щом излезем от гробницата — каза той и излезе навън.

Скай кипеше от гняв.

— Мили боже! — възкликна Ролинс. — Мумия… Гробница… Ако го слушаш, ще решиш, че е открил Тутанкамон.

Фотографите направиха още няколко серии от снимки и излязоха навън, с изключение на високия мъж. Той беше към два и десет висок, с пепеляво бледо лице и мускулесто тяло, съответстващо на ръста му. На врата му висеше фотоапарат, а на рамото му — голям брезентов сак. Погледна безстрастно тялото още веднъж, после и той си тръгна.

— Чух какво казахте на Рено — рече Търстън. — Мястото скоро ще започне отново да замръзва и може би това ще го съхрани.

— Добре. Да видим какво ни готви този идиот междувременно.

Двамата излязоха от пещерата и бързо се насочиха към стълбата. Рено стоеше пред един от фургоните на лабораторията и държеше сейфа високо над главата си.

— Какво има вътре? — извика един от репортерите.

— Не знаем. Ще трябва да го отворим в контролирана среда, за да не увредим съдържанието му.

Той се завъртя на пети, за да могат всички да снимат. Едрият мъж с фотоапарата на шията обаче не се възползва от тази възможност. Вместо това разблъска останалите, без да обръща внимание на протестите им, и застана пред Рено.

— Дайте ми кутията — каза той с равен глас, протегнал ръка.

Рено го погледна изумено. После явно сметна, че онзи се шегува, и реши да се включи в играта. Ухили се и притисна кутията до гърдите си.

— Само през трупа ми.

— И това е вариант — отвърна мъжът, без да повишава глас.

Бръкна в якето си, извади пистолет и удари силно с дръжката кокалчетата на Рено. Развеселената физиономия на французина се смени с изражение на изненада и болка. Той падна на колене, стискайки премазаните си пръсти.

Мъжът улови кутията, преди да падне на земята, обърна се и се отдалечи по тунела, размахвайки пистолета срещу репортерите, които заотстъпваха с препъване назад.

— Спрете го! — изохка Рено.

— Защо не използвате телефона? — предложи един от репортерите.

Търстън грабна слушалката от стената.

— Няма връзка — каза той навъсено, — кабелите са прекъснати. Пък и бездруго всички сме тук. Ще излезем навън да повикаме помощ.

Двамата с Льоблан помогнаха на Рено да се изправи. Превързаха ръката му с комплекта от лабораторията, докато репортерите спекулираха за самоличността на високия мъж. Никой не го познаваше. Просто се беше появил с изискваните документи и се бе качил в хидроплана, който ги остави в края на езерото. От там ги взе Льоблан.

Льоблан и Скай заявиха, че тръгват с Търстън. Репортерите решиха да останат вътре, след като Търстън предупреди, че не е изключено въоръженият да ги причаква в тунела. Вървяха бързо няколко минути, осветявайки тъмнината с челниците си. После предпазливо забавиха крачка, опасявайки се онзи да не изскочи от мрака. Ослушваха се за стъпки, но чуваха само капещата вода от стените и тавана.

Изведнъж някъде отпред се разнесе глуха експлозия и земята се разтърси. От тунела изригна горещ въздух. Тримата паднаха на пода, опитвайки се да заровят глава в мократа земя, докато вълната отмине.

Когато им се стори, че вече са в безопасност, станаха и изтриха лицата си. Ушите им звъняха и трябваше да крещят, за да се чуят.

— Какво беше това? — попита Льоблан.

— Да видим — рече Търстън и тръгна напред, страхувайки се от най-лошото.

— Чакайте! — спря го Скай.

— Какво има?

— Вижте в краката си.

Светлините от челниците им се отразиха от нещо искрящо, което се движеше по пода на тунела.

— Вода!

Потокът бързо прииждаше.

Тримата се обърнаха и побягнаха навътре в тунела, а вълните заливаха нозете им.