Изкушена

— Затова ще трябва да се примиря и с него. И сякаш това не е достатъчно, но и, изглежда, между теб и Калона също има нещо! Всички видяха как той те гледа. — Ерик се изсмя подигравателно. — Напомня ми за Блейк.

— Престани. — Изрекох думата тихо, но гневът и раздразнението, които се натрупваха в мен, се взривиха при ироничното споменаване на Калона и духът, който наскоро бях призовала, я изпълни с такава сила, че Ерик отвори широко очи и отстъпи назад. — Да приключваме. Не е необходимо да се примиряваш с никакви други момчета, защото отсега нататък ние с теб не сме заедно.

— Хей, аз не…

— Не! Сега е мой ред да говоря. Скъсваме, Ерик. Ти се държиш прекадено арогантно и собственически, а дори и да не бях изтощена и напрегната до полуда… две неща, които очевидно нямат значение за теб… пак нямаше да търпя тъпотиите ти.

— Мислиш, че можеш да си тръгнеш ей така, след всичко, което ме накара да преживея?

— Не. — Усетих, че духът се вие около мен, насочих го в следващите си думи и пристъпих напред, като принудих Ерик да се дръпне още по-назад. — Не мисля нищо. Знам какво ще стане. А сега се махай, преди да направя нещо, за което ще съжалявам и след петдесет години. — Нарочно блъснах силно със силата на природната стихия, която течеше в мен, и Ерик залитна и се олюля.

Лицето му стана бяло като тебешир.

Какво е станало с теб, по дяволите? Ти беше толкова мила, а сега си… изрод! И ми писна да ми изневеряваш с всеки, който има член в гащите. Трябва да бъдеш със Старк, Хийт и Калона! Напълно ги заслужаваш! — Той разярено мина покрай мен и трясна вратата на стълбището.

Също толкова ядосана, аз се отправих към стая номер тринайсет и отворих вратата.

И Афродита едва не падна по очи.

— Опа — рече тя и прокара пръсти през перфектните си коси. — Аз…

Подслушваше грандиозната финална сцена на скъсването между мен и Ерик? — довърших изречението вместо нея.

Да, това правех. И може ли само да отбележа, че не те обвинявам? Той е пълен тъпак. Освен това ти не му изневеряваш с всеки, който има член в гащите. Например Дарий ти е само приятел. Деймиън и Джак също… Е, те може би не се броят, защото са обратни. Но преувеличението беше абсурдно.

— Не ме караш да се чувствам по-добре. — Отпуснах се на леглото, което не беше измачкано и очевидно току-що оправено.

— Съжалявам. Не ме бива много да карам хората да се чувстват по-добре.

— Е, чу ли всичко?

— Да.

Дори за Калона?

— Да, и пак ще кажа, че Ерик е тъпак. Преди да ме прекъснеш, щях да добавя, че беше много грозно от негова страна да спомене за Калона. Ерик има достатъчно доказателства за глупавата си ревнива несигурност в лицето на Хийт и Старк. Не беше необходимо да споменава и за крилатия тип.

— Не го обичам.

— Не, разбира се. Ти надрасна Ерик. А сега, предлагам да поспиш. Неприятно ми е да ти го кажа, но изглеждаш ужасно.

Благодаря, Афродита. В момента ми помагаш да чуя, че изглеждам ужасно, както се и чувствам — иронично подхвърлих аз и пренебрегнах факта, че когато казах, че не го обичам, имах предвид Калона, а не Ерик.

— Обаждай ми се по всяко време. Тук съм да помагам.

Замислих се за язвителен отговор, когато забелязах как

е облечена Афродита и неочаквано прихнах да се смея. Афродита, кралицата на модата, беше издокарана в дълга до петите бяла памучна нощница със закопчана якичка. Сякаш беше станала член на сектата „Амиш“, които обичаха семплото облекло.

— Какво е това неотразимо нещо, което си облякла?

— Не обвинявай мен. Това е представата на пингвините за нощно облекло. Е, донякъде ги разбирам. Те полагат глупави клетви за целомъдрие и щом си легнат облечени така, клетвата практически е излишна. Изглеждам почти непривлекателна.

— Почти? — изкикотих се аз.

— Да, умнице, почти. И преди да започнеш да злорадстваш твърде много, погледни ей там. Онова нещо, сгънато в края на леглото, не е допълнителен чаршаф, а маркова монашеска нощница.

— Е, поне изглежда удобна.

— Удобството е за женчовци и непривлекателни хора.

Афродита презрително се пъхна в леглото, а аз се приближих до малкия умивалник в ъгъла, измих лицето си и разопаковах едната от новите четки за зъби, оставени за нас.

— Хей, може ли да те питам нещо? — подхвърлих колкото можах по-небрежно аз.

— Питай — отвърна Афродита, докато нагласяше възглавниците си.

— Въпросът е сериозен.

— Е, и?

— Искам сериозен отговор.

Добре, както кажеш. Питай пренебрежително повтори тя.

— Ти беше споменала, че Ерик се държи прекалено собственически.

— Това не е въпрос.

Вдигнах вежди. Афродита ме видя в огледалото и въздъхна.

— Е, добре, Ерик е лепка пета степен.

— Какво?

— Лепка. Пета степен. Супер неготин.

— Афродита, на какъв език говориш?

— На тийнейджърски. Характерен за висшето общество, И ти можеш да го говориш с малко повече въображение и няколко истински псувни.

Бог да ми е на помощ — измърморих аз. — И с теб ли се държеше собственически?

— Точно това ти казах.

— А ти ядосваше ли се?

Да, определено. Предимно за това скъсахме.

Изстисках паста за зъби върху четката.