Изкушена

Точно така исках да стане заради онова, което бях намислила. Поех си три пъти дълбоко дъх, съсредоточих се и прошепнах:

— Дух, ела при мен.

Мигновено почувствах познатото раздвижване в мен, сякаш току-що бях разбрала нещо невероятно вълшебно, когато душата ми реагира на изпълването с петата природна стихия — духът.

— А сега, тихо, внимателно и нежно отиди при Старк. Помогни му. Изпълни го. Дай му сили, но не го събуждай.

— Говорех тихо и стисках палци наум Старк да продължи да спи. Когато духът излезе от мен, аз усетих, че тялото на Старк се скова за миг, а сетне потрепери и издаде дълга сънена въздишка, докато духът го успокояваше и му даваше сили. Наблюдавах Старк известно време, а после внимателно се измъкнах от прегръдката му. Отново помолих духа да остане с него, докато спи, излязох на пръсти от стаята и безшумно затворих вратата след себе си.

Бях направила само две крачки, когато осъзнах, че нямам представа къде отивам. Спрях и прегърбих рамене. Покрай мен бързо мина монахиня с наведена глава и се стресна, когато и двете вдигнахме глави и погледите ни се срещнаха.

— Сестра Бианка? — Сетих се, че я познавам.

— О, Зоуи, да, аз съм. В коридора е тъмно и за малко не те видях,

— Сестро, мисля, че се изгубих. Би ли ми обяснила къде е стаята ми?

Тя се усмихна мило и ми напомни на сестра Мери Анджела, въпреки че съвсем не беше възрастна като нея.

Върви по коридора, докато стигнеш до стълбището, и се качи на последния етаж. Мисля, че стаята, в която си настанена с Афродита, е номер тринайсет.

— Щастливото число тринайсет въздъхнах аз. Колко уместно. Ти лично вярваш ли, че сами постигаме късмета си?

— В момента съм твърде уморена, за да знам в какво вярвам, Зоуи.

Тя ме потупа по ръката.

— Отиди да си легнеш. Ще се помоля за теб на Дева Мария. Нейната намеса е по-добра от късмета.

— Благодаря.

Отправих се към стълбището. Задъхах се като старица, докато стигна до последния етаж. Белегът на гърдите ми пламтеше и пулсираше от бързите удари на сърцето ми. Отворих вратата, влязох във вестибюла и се облегнах на стената да си поема дъх. Разсеяно потърках гърдите си и изтръпнах от болка. Смъкнах ризата си да видя дали тъпата рана не се е отворила отново и дъхът ми секна, когато съзрях новата татуировка, която украсяваше от двете страни изпъкналата червена линия.

— Бях забравила за това — промълвих аз.

Изумителен е!

Изпищях, пуснах ризата си и отскочих назад толкова рязко, че ударих главата си в стената.

— Ерик!

ЕДИНАЙСЕТА ГЛАВА Зоуи

— Мислех, че знаеш, че съм тук. Не съм се опитвал да се скрия. — Ерик се беше подпрял само на няколко крачки от мен, до вратата с номер тринайсет. Изправи се, разтегли лице в типичната си усмивка на кинозвезда и тръгна към мен. — По дяволите, Зи. Чакам те цяла вечност.

Ерик се наведе и преди да успея да кажа нещо, ме целуна в устата.

Блъснах го и се отскубнах от обятията му.

— Ерик, не съм в настроение да се целувам.

Той повдигна озадачено едната от черните си вежди.

— Така ли? Това ли каза и на Хийт?

В момента няма да говоря за това.

— А кога? Следващия път, когато те видя да пиеш от човешкото ти гадже?

— Знаеш ли, прав си. Нека поговорим сега. — Ядосвах се все повече не само защото бях уморена и напрегната, но и защото Ерик се държеше като абсолютен задник. Чувството му за собственост ми беше дотегнало. — Хийт и аз сме Обвързани. Или го приеми, или недей. И това е единственият разговор, който ще водим по този въпрос.

Отначало той се вбеси, но после учудващо потисна гнева си. Пое си въздух и нададе дълга въздишка, която завърши с нещо като смях.

— Говориш точно като Висша жрица.

— Не се чувствам такава.

— Хей, извинявай. — Ерик протегна ръка и докосна кичур от черните ми коси. — Никс ти е дала нови татуировки, а?

— Да. — Придърпах яката на ризата си и се облегнах на стената, за да не може Ерик да ме достигне. — Появиха се, когато Калона беше изгонен.

— Може ли да ги видя?

Гласът му беше плътен и прелъстителен… Беше уцелил идеалния тон за гадже. Но преди Ерик да се приближи до мен и да си помисли, че може да надникне в деколтето ми, аз вдигнах ръка да го спра.

— Не сега. Искам да поспя, Ерик.

Той присви очи,

— Е, как е Старк?

— Ранен е сериозно, но Дарий каза, че ще се оправи — предпазливо отговорих аз. Държането на Ерик ме караше да заема отбранителна позиция.

— Ти дойде от неговата стая, нали?

— Да.

Видимо разочарован, той прокара пръсти през гъстата си черна коса.

— Това е прекадено.

Кое?

Ерик разпери ръце в заучен театрален жест.

— Всичките тези други момчета! Трябва да се примиря с Хийт, защото ти е консорт, и точно когато се опитвам да свикна с това, се появява друг… Старк. — Ерик произнесе името с подигравателна усмивка.

— Ерик, аз…

— Да, той се е заклел да бъде твой воин — прекъсна ме той. — Знам какво означава това! Той винаги ще бъде с теб.

Ерик… — Отново се помъчих да вметна нещо, но той продължи да ме залива с поток от думи.