Изкушена

Примигах. Можех да кажа истината.

— В момента искам да спя. Да бъда нормална. Да се тревожа за училище, как ще платя застраховката на колата си и колко скъп е бензинът. И сериозно ще оценя жеста ти, ако направиш нещо по въпроса. — Задържах погледа си върху него. Това зрънце истина ми даде сили.

Усмивката му беше момчешка и закачлива.

— Защо не дойдеш при мен, Зоуи?

— Това няма да ми даде никое от нещата, които споменах.

— Аз мога да ти дам много повече от тези прозаични неща.

— Да, сигурна съм, че можеш, но те няма да са нормални, а в момента най-много бих искала огромна доза нормалност.

Калона се втренчи в мен. Знаех, че ме чака да се разколебая, да се изнервя, да започна да заеквам или още по-лошо, да изпадна в паника. Аз обаче му бях казала истината и за мен това беше малка блестяща победа, която ми даваше сили. Накрая не аз, а той отмести поглед встрани и неговият глас стана пресеклив и несигурен.

— Не е необходимо да бъда такъв. За теб аз мога да бъда много повече. — Калона отново ме погледна в очите. — Мога да избера друг път, ако ти си до мен.

Опитах се да не покажа прилива на чувства, който думите му предизвикаха в душата, докосвайки онази част в мен, която бе събудила Ая. ’

Открий истината — настоя съзнанието ми и аз отново я намерих и я казах.

— Иска ми се да ти вярвам, но не мога. Ти си прелестен и вълшебен, но си и лъжец. Нямам ти никакво доверие.

— Но може да ми имаш.

— Не, не мисля,

— Опитай се. Дай ми шанс. Ела при мен и ми позволи да ти се докажа. Само кажи „да“, моя любов. — Калона се наведе с грациозно, силно и прелъстително движение и зашепна в ухото ми. Устните му докосваха кожата ми и разпръскваха тръпки из тялото ми. — Отдай ми се и обещавам да изпълня най-съкровените ти желания.

Започнах да дишам учестено и притиснах длани в каменния парапет зад гърба си. В този миг исках да кажа само една дума — да. Знаех какво ще стане, ако я произнеса. Бях преживяла това отстъпление чрез Ая.

Той се изсмя — плътно и самоуверено.

— Хайде, моя изгубена любов. Кажи една дума, „да“, и животът ти ще се промени завинаги.

Калона отмести устни от ухото ми и отново ме погледна в очите. Усмихваше се. Изглеждаше млад и съвършен, властен и добър.

И аз исках да кажа „да“ толкова много, че се страхувах да говоря.

— Обичай ме — промълви той. Обичай само мен.

Съзнанието ми обработи думите му, въпреки страстното ми желание към него, и аз най-после се сетих какво да кажа.

— Неферет.

Калона се намръщи.

— Какво за нея?

— Искаш да обичам само теб, но ти не си свободен. Имаш Неферет.

Част от самоувереността му се изпари.

— Неферет не те засяга.

Сърцето ми се сви и осъзнах, че много ми се искаше той да отрече, че е с нея, и да ми каже, че между тях вече няма нищо. Разочарованието ми вдъхна сили.

— Мисля, че Неферет ме засяга. Последния път, когато я видях, тя се опита да ме убие и това беше, докато ти отказвах, Ако се съглася, Неферет ще изгуби ума си… или онова, което е останало от него. Пак заради мен.

— Защо обсъждаме Неферет? Тя не е тук. Погледни каква красота ни обкръжава. Замисли се какво би било да управляваш това място заедно с мен… да ми помогнеш да възродя древния начин на живот в света, който е станал прекадено модерен.

Той погали ръката ми. Не обърнах внимание на усещанията, които затрептяха по кожата ми, и предупредителните сигнали, крещящи в главата ми при забележката му да възвърне древния начин на живот. Използвах най-добрия си хленчещ тийнейджърски тон:

Сериозно, Калона, не искам повече драми с Неферет. Няма да ги понеса.

Той разпери ръце от отчаяние.

— Защо продължаваш да говориш за Тси Сгили? Заповядвам ти да я забравиш! Тя не представлява нищо за нас.

Веднага щом ръцете му престанаха да ме притискат към камъка, аз се запромъквах настрани, твърдо решена да увелича разстоянието между нас. Трябваше да мисля, а не можех, докато Калона ме прегръщаше.

Той ме последва и този път ме притисна в пролуката между каменните зъби на покрива. Имаше само една подпора, висока до коленете ми. Усетих как хладният вятър докосва гърба ми и развява косите ми. Не беше нужно да поглеждам назад. Знаех, че височината е зашеметяваща и далеч долу ме чака синевата на морето.

— Не можеш да избягаш от мен. — Кехлибарените му очи се присвиха. Видях, че зад прелъстителната му фасада започва да кипи гняв. — И трябва да разбереш, че много скоро аз ще управлявам света. Ще възстановя древните обичаи и ще разделя съвременните хора, като отсея житото от плявата. Житото ще остане при мен, ще расте, ще процъфтява и ще ме храни, а плявата ще бъде изгорена.

Сърцето ми се сви от ужас. Калона говореше поетично, но за мен нямаше абсолютно никакво съмнение, че той описва края на света, който познавах, както и унищожението на безброй невинни… вампири, новаци и човеци. Догади ми се, но наклоних глава назад и го погледнах напълно озадачено.

— Жито? Плява? Съжалявам, не разбирам. Трябва да го преведеш на език, който знам.

Калона дълго мълча и ме гледа, а после сочните му устни се извиха в лека усмивка и той протегна ръка и погали лицето ми.