Изкуството на лова

Но за разлика от другите хора, Янти бе сляпа. Не можеше да вижда света с очите си. Затова пък можеше да го разглежда с помощта на това устройство. По някаква странна игра на съдбата и метафизиката тези обикновени евтини очила, смятани за безполезни от повечето хора, ѝ даваха възможност да чува и вижда света, в който живее.

Докато крачеше през озарената от слънце гора, една мисъл внезапно накара сърцето ѝ да се свие болезнено. Спомни си онзи момент, когато хората на Етан Маскелин бяха захвърлили обезобразеното от саламурата тяло на майка ѝ в отровните води. Тогава Янти бе на много левги от тях, на борда на кораба, който плаваше към крепостта на Маскелин на остров Скит, но бе наблюдавала всичко през очите на майка си.

Етан Маскелин — прочут иманяр, метафизик, престъпен главатар, психопат. Поредният от хората, поискали да притежават Янти, за да използват странната ѝ дарба да открива съкровища. Животът ѝ бе низ от подобни връзки. Янти бе тази, която печелеше пари, за да могат двете с майка ѝ да преживяват след войната в Ивънсроум. Бяха избягали от холерната епидемия, като работеха за един иманяр и контрабандист. Но флотът на император Хю бе сложил край на незаконните операции. Прекараха я през Инквизицията, а после я натовариха на кораб за Етугра с хиляди други военнопленници. Един господ знаеше какво можеше да стане с тях, ако Хана не бе познала Грейнджър сред тъмничарите.

Имаше смесени чувства относно факта, че Грейнджър ѝ е баща. Макар да им бе дал подслон, той се бе опитал да я продаде на хаурстафите, което едва ли бе изненадващо. Това бе станало преди да е наясно със способностите ѝ — преди да осъзнае колко е ценна. Но тогава бе вече твърде късно. Новината за тайната ѝ сила бе стигнала както до Етан Маскелин, така и до водачката на хаурстафите Браяна Маркс.

И така за пореден път животът на Янти се беше променил заради нуждите и желанията на другите. Хаурстафите я бяха отнели от Маскелин по същата причина, поради която Маскелин я бе отмъкнал от Грейнджър, а след това се бе опитал да си я върне, като бе бомбардирал двореца им. А сега Грейнджър се бе върнал, за да я отведе в Ел. Безкраен цикъл.

Янти бе решила, че ѝ стига. Беше ѝ омръзнало да прави това, което другите искат от нея. Беше ѝ писнало да е тяхна играчка. Когато бяха осъзнали мащабите на силата ѝ, хаурстафите си бяха дали сметка каква заплаха може да е за целия им начин на живот. Но вместо да се опитат да я привлекат на своя страна, бяха решили да я убият. В килията за мъчения бяха проникнали в ума ѝ толкова навътре, че бяха отключили нещо в нея. Докато се бяха опитвали да разберат ума ѝ, без да искат, бяха задействали друга, още по-могъща способност. И Янти бе прибягнала до нея — с разрушителни последици. В гнева си бе поразила своите мъчители и бе дала на унмерите възможност да избягат от затвора.

Когато се сети за Паулус Марквета, сърцето ѝ неволно затуптя. В него виждаше сродна душа. И той като нея знаеше какво е да си бил поробен. Беше сигурна, че не би я съдил за това, което бе направила.

Не би я презирал.

Ако можеше да разчита на нечия прошка, то бе само от този унмер.

От своя принц.

Спря при един храст, под който растяха цветя — толкова бели, че приличаха на скреж. Познаваше уханието им от детството си в Ивънсроум, но не можеше да си спомни как се казват. Постоя над тях няколко минути: изпълваше дробовете си с аромата им, наслаждаваше се на свежестта им.

А после долови наблизо някакво движение. Едно от копията на баща ѝ се навърташе наоколо. Премести съзнанието си в ума му и видя обкованите му с метал ботуши да пристъпват в меката почва. Изведнъж се озова в друга част на гората. Беше странно да се прехвърли в съзнанието на едно от тези магьоснически творения — съвсем различно от това да е в ума на друг човек. Всички сетива присъстваха, но липсваше нещо. Нещо неопределимо. Янти погледна през очите му, осъзна, че се е приближил твърде много до нея, и побягна.

Не беше трудно да избяга от това и останалите копия и скоро се озова в тясно дефиле в усамотена част на гората. Магьосническите двойници на Грейнджър бяха някъде на запад — близо до една от артилерийските позиции, където теренът бе по-проходим заради многобройните пътеки, Янти знаеше, че оттук ще стигне по-бързо до двореца. От време на време чуваше откъслечни изстрели. Вероятно ловци. Усети недалеч от нея да притичва елен и когато затвори очи и насочи съзнанието си нататък, видя свят, изпълнен с птици и насекоми и озарен от мека светлина.

Още няколко часа се скита из гората, докато най-сетне, когато слънцето клонеше към хоризонта, стигна до скалната тераса над бившия хаурстафски дворец.

Дим продължаваше да се кълби над разрушеното източно крило, където снарядите на Маскелин бяха превърнали в развалини прекрасната фасада и високите прозорци. Дворцови стражи и прислужници разчистваха останките в търсене на оцелели. Няколко редици мъже и жени си предаваха камъни и ведра с прах и мазилка — трупаха ги встрани от разрушеното крило. Янти с изненада забеляза между тях и неколцина унмери.