Изкуството на лова

— Част от цената — отвърна Грейнджър. — Ако се съгласите да продадете на моя господар стария син дракон, който държите в трюма.

Скалтън погледна един от офицерите си — най-младия, ако се съдеше по лицето — и той се наведе, разви пакета и отвътре се показаха трите унмерски кинжала. Той вдигна единия — затворническия — и го подаде на капитана, който го разгледа с нескрито любопитство.

— Виждал съм и по-добра изработка — каза капитанът. — Кой е казал на твоя господар, че съм колекционер?

Грейнджър се усмихна вътрешно на късмета си. Но само вдигна рамене.

— Това е обществена тайна, капитане.

— И кой, ако мога да попитам, е твоят господар?

— Важна особа — отвърна Грейнджър. — С гости, които трябва да развлича. Това е всичко, което мога да ви съобщя.

— Унмерски ли е? — попита младият офицер.

— Това е черепов кинжал — обясни капитанът. — Някои го наричат затворнически. Много опасна вещ. На пръв поглед реже като обикновените ножове. Но забие ли се в кост, никога не излиза от нея и никой не може дори да го разклати. Чувал съм, че нещастници са отрязвали ръцете си, за да се отърват от такъв кинжал. — Завъртя го между пръстите си, разглеждайки двете остриета. — Сто за затворническия и четирийсет за другите два — срещу четири хиляди за дракона.

Грейнджър изпъшка. На иманярския пазар в Лосото Скалтън можеше да вземе на кинжалите четири пъти по толкова.

— Доста ви е скъп драконът — рече той. — Ще сте късметлия, ако получите и половината за месото.

— Драконът ни е боец — обясни Скалтън. — Затова е по-скъп от цената си в трупно месо. — Наведе се напред. — Сигурно твоят господар държи добре да позабавлява гостите си, а не само да разбуди любопитството им?

Грейнджър кимна и каза:

— Искам първо да я видя.

Капитанът се подсмихна.

— Веднага щом ми покажеш златниците.

— Няма да плащам с пари.

Скалтън се облегна назад и изсумтя презрително.

— Значи няма да има сделка.

Грейнджър свали торбата от рамото си и развърза връзките. Бръкна вътре и пръстите му напипаха хладния метал на щита. Извади го и го постави на масата пред Скалтън. Остана доволен, когато чу приглушени възклицания и въздишки. Погледите на всички бяха приковани към масата.

— А мечът какво може? — попита Скалтън.

„Мечът?“

Грейнджър погледна надолу. До щита бе положен и копиращият меч, все още увит в парцали. Не помнеше да го е вадил.

Дали пък мечът не бе пожелал да го направи?

— Простете — рече той. — Стари навици. Мечът не е за продан. — И посегна да го прибере.

— Момент — спря го Скалтън, пресегна се и разви плата. Унмерската стомана засия като течен огън на светлината на свещниците. Беше очевидно, дори за случаен човек, че това е много рядка и ценна вещ. Капитанът буквално изпиваше меча с очи. Посегна към дръжката.

— Спрете! — извика Грейнджър. — Не я докосвайте. — Пристъпи напред с намерението да изпревари капитана и да дръпне меча, но…

… откри, че не може. Мускулите му се бяха вцепенили. Ръката му увисна до тялото, погледът му проследи безпомощно как капитанът стисва меча за дръжката и го вдига над масата.

Копията се появиха мигновено. Но този път не бяха близнаци на Грейнджър с изцъклени очи и изрисувани от саламурени изгаряния лица, каквито ги бе видял първия път. Бяха двойници на Скалтън и се явиха в неговия облик и подобие. Трима стояха в полукръг около масата, всичките въоръжени със своята версия на меча.

Офицерите подскочиха, катурнаха столовете си назад и посегнаха към кинжалите и пистолетите в коланите си. Дори Скалтън извика и се дръпна, както би реагирал, ако попадне в засада. Но после се посъвзе. Очите му бяха широко отворени от почуда и изненада.

— Боже всемогъщи — възкликна капитанът. — Божества в небето и на земята!

Грейнджър бе не по-малко изненадан. Мечът му бе попречил да го вземе. Но защо? Дали не искаше да оцени възможностите на Скалтън като потенциален нов притежател? Щеше ли мечът да позволи да бъде предаден другиму? Нима най-сетне щеше да освободи Грейнджър от себе си?

— Размърдайте го — рече той. — Внимателно.

Скалтън завъртя меча в бавна дъга пред себе си и трите копия повториха движението му. Междувременно и други присъстващи бяха забелязали случващото се и разговорите в чайната бързо утихваха. На тяхно място се чуха изплашени викове и изненадани възгласи.

— Сега си представете три отделни движения — продължи Грейнджър. — Мушване, замахване, париране. Изрисувайте ги в главата си и назначете по едно на всеки от фантомите. Но внимавайте вашият меч да остане неподвижен.

— Фантомите?

— Копията — обясни Грейнджър. — Понякога е по-лесно, ако мислите за тях като за призраци.

Скалтън се съсредоточи. Миг и двете копия се раздвижиха — този път независимо едно от друго. Едното завъртя меча в хоризонтална дъга. Второто мушна с върха напред. Третото обаче остана неподвижно, както стоеше и морският капитан.

Сега вече всички присъстващи на терасата бяха забелязали копията и бяха извърнали лица към тях.

— За начало добре — рече Грейнджър. — Естествено, овладяването на меча отнема доста време. С подобряване на уменията ще откриете, че контролирате повече от тези три фантома.