Изкуството на лова

Гледката, която завари от другата страна, не бе тази, която очакваше. Морските поселища на циганите по правило бяха немноголюдни, не повече от няколко колиби върху салове, заобиколени от флотилия малки лодки. Но това селище бе доста по-голямо. Всъщност би било неправилно да го нарича селище. Това бе процъфтяващ град.

Къщите върху салове имаха ламаринени покриви и бяха подредени около дървени платформи, раздалечаващи се под ъгъл като лъчите на слънцето. Поне стотина лодки бяха закотвени тук, от канута със странични поплавъци до траулери със стоманени корпуси, драги, пароходи и дори — за негова преголяма изненада — луксозни стъклени платноходки и златисти яхти. Селището в средата бе започнало да расте нагоре, където се виждаха скупчени една до друга по-високи постройки, вити стълби и тераси с изящни перила.

Търговията, помисли си Грейнджър, очевидно не е ограничена само в този район, тъй като недалеч на котва имаше няколко дълбоководни кораби. Докато ги разглеждаше, сърцето му се разтуптя. Два от тях бяха драконоловци. Масивни стоманени пароходи, анейска конструкция, регистрирани в Лосото. Вероятно бе виждал неведнъж тези кораби по време на пребиваването си в столицата. И двата бяха оборудвани с пневматични харпуни и кранове за товарене на улова.

Грейнджър разглеждаше корабите с нарастваща надежда. Защо бяха тук, а не в Ел? Не можеше да повярва на късмета си. И — което бе по-важното — дали държаха на борда си жив товар?

Ако беше така, имаше шанс да не се наложи въобще да плава до Дома.

Пришпори плоскодънното корабче през залива, като вдигаше зад себе си пенести вълни. Когато се приближи, забави ход и се заоглежда за подходящо мостче. Десетина мъже и жени си отдъхваха или се развличаха по понтоните. Морските цигани бяха красива, жилава раса, тъмнокоси, с бакърена кожа и ухилени лица. Жените бяха прибрали косите си в пъстроцветни кърпи и носеха на шиите си стъклени огърлици. Много от мъжете бяха с широки кожени колани, но често бяха голи до кръста.

Грейнджър мина покрай една плаваща къща, където мургав мъж бе седнал сред купчина машинни чаркове — вероятно от валсиндърския крайцер, който бе забелязал в далечината. Малко по-нататък имаше открито ресторантче, където многолюдна тълпа търговци се тъпчеха, пиеха и говореха гръмогласно. Носеше се ухание на рибена супа. Грейнджър усети, че преглъща слюнка. Не беше слагал нищо в устата си повече от едно денонощие.

Хрумна му, че подобно място ще е добро начало за неговия план, и се огледа къде да завърже корабчето. Веднага щом опря корпуса в кея, на понтона излезе млад мъж.

— Обикновено вземаме по три систера за откраднат съд — рече той. — Но от теб ще поискам два, защото е на Фалър.

Грейнджър метна торбата на рамото.

— Може пък Фалър да ми го е продал.

— Да бе — засмя се невярващо младежът.

Грейнджър бръкна в джоба си.

— Ще ти дам пет, ако ми кажеш къде мога да намеря капитаните на онези два китоловеца. — И кимна към залива.

— Не съм сигурен — отвърна младежът. — Но вероятно са в „Сейнт Джеръм“. Всички дълбоководни капитани се наливат там. По-добре попитай хората им. Близо до пазара разфасоват един дракон.

— Имат ли жива стока? — попита Грейнджър.

— Обикновено имат, но я пазят за Лосото.

Грейнджър му връчи обещаните пет монети и се отправи накъдето го бяха упътили.

Понтоните и мостчетата на Адъл се клатушкаха и проскърцваха под краката му. По-голямата част от града, изглежда, бе построена върху варели за гориво и стари ръждясали баржи и дори върху прогнили трупи. Водата бе пълна с боклуци и покрита със зелено-кафява кора. Грейнджър продължи покрай още къщурки с ламаринени покриви, покрай групичка жени, плетящи на светлината на газен фенер, и мъже, обработващи нагорещено желязо на наковални или пушещи дълги лули и зяпащи с унесени очи. Покрай хора, които пренасяха най-различни товари. Покрай завързани кози, които блееха жалостиво, покрай лаещи кучета и врещящи по покривите дечурлига, чиито крачета тропаха по ламарината като едри дъждовни капки.

Скоро постройките станаха по-големи и под краката му все по-често звънтеше метал. И изведнъж, когато свърна зад поредния ъгъл, излезе на пазара.