Изкуството на лова

Беше пълен с някакъв разтопен сребристосив метал. Олово? Маскелин се наведе да го разгледа по-отблизо. Горещите пари подразниха гърлото му. Жегата бе почти непоносима. Сигурно имаше някакъв енергоизточник в тази течност, нещо, което държеше метала разтопен.

— Какво е това? — попита Мелор.

— Разтопено олово — отвърна Маскелин и протегна ръка. — Донеси ми нещо, пръчка.

Един от моряците му подаде подпряната наблизо четка.

Маскелин потопи дръжката на четката в ковчега. Тя изчезна на няколко сантиметра под горещата течност преди да опре в нещо твърдо.

Внезапно от разтопения метал се подаде ръка и сграбчи дръжката. Неколцина моряци извикаха изплашено. Маскелин отскочи назад.

Втора ръка се показа от ковчега и се улови за едната му страна. А после отвътре се изправи фигура, като разпръскваше наоколо метални капки. Беше съвсем сива, облепена с горещ метал, и въпреки това несъмнено имаше човешки пропорции. Тя отвори уста, пое си рязко и шумно дъх, претърколи се от доскорошния си затвор и рухна на палубата.

— Дайте маркуча — нареди Маскелин.

6. Помощ

Опитите да се съпротивлява на копията го докараха единствено до нарастващо главоболие. Докато извеждаше корабчето от залива и се насочваше на изток към континента, Грейнджър мярна за миг зеленикавата шир на океана вдясно. В сумрака повърхността му изглеждаше покрита с безброй искрящи светлинки. Машините на кораба бумтяха някъде отдалече, като от друг свят, мирисът на саламура дразнеше неприятно ноздрите му и всичко това го караше да се чувства като в някакъв сън или в забравен спомен.

Сведе поглед надолу, към ръката, с която стискаше кормилото. Все още носеше метална ръкавица. Вдигна я, сгъна пръстите и се загледа в хилядите миниатюрни брънки на ръкавицата, приплъзващи се гладко една върху друга. Кога ли щеше да стигне дотам да не може да извършва дори подобни дребни движения? Всяко усилие му костваше страшно много енергия. Пръстите му бяха вкочанени, неподатливи на волята му.

Свали ръкавицата.

Кожата отдолу бе сива, мъртвешки бледа. Опита се отново да размърда пръсти, но този път не се получи. Усещаше, че мечът му се съпротивлява, изпитва хватката си върху ума му. Известно време пръстите му дори не потрепваха. Едва когато насочи цялата си останала сила към това движение се получи нещо, което наподобяваше юмрук.

Той изпъшка от положеното усилие.

Вече не се съмняваше, че енергобронята му помага да се съпротивлява на меча. Без нея би бил безпомощен.

Зачуди се какво ще стане, когато мечът извоюва пълен контрол над тялото му. Дали ще запази съзнанието си? Ще се превърне в пленник в собственото си тяло? Или ще стане безмозъчен вампир, подобно на другите копия — продължение на нечий ум?

Нахлузи ръкавицата и установи, че сега може да движи ръката си без затруднения. Опита се да прогони всички тревожни мисли от главата си. Трябваше да се съсредоточи върху настоящата задача. Имаше нужда от гориво, за да стигне до драконовото гнездо в Дома. Надяваше се да го купи в циганското село, което според Фалър се намираше на две левги източно. Как го беше нарекъл? Адъл? Грейнджър с мъка изтръгваше отделни подробности от полузамъгленото си съзнание. „Три магьоснически кинжала. Един, за да купя гориво и с него да стигна до Дома. С другите два ще се разплатя с дракона, за да ме отнесе до Етугра.“ Където, надяваше се, Маскелин щеше да му помогне да се освободи от примката на меча. Болката зад слепоочията му продължаваше да пулсира. Очите му потрепваха конвулсивно. Осъзна, че е зареял поглед отвъд кърмата на кораба, но не вижда нищо освен бледите светлинки във водата.

Извърна глава на изток. Отляво се простираше гористият бряг на Ел, лабиринт от малки острови и заливчета, изчезващи зад полупотопени гранитни хълмове. В тясната ивица между стръмния бряг и водата се бяха вкопчили борове. Стори му се, че вижда виещ се дим над дългия полуостров на изток. Разстоянието, изглежда, съответстваше. Селцето, което търсеше, сигурно бе зад тази издатина.

Грейнджър насочи кораба покрай брега, завърза кормилото и се шмугна през люка в малката каюта на носа.

Вътре нямаше нищо ценно — стари рибарски мрежи, ламаринени кофи, купчина разпокъсани одеяла върху тясна дървена койка. В единия ъгъл се натъкна на варел с течност без мирис, която можеше да е какво ли не. Безброй слоеве бяла боя се бяха олюпили и отдолу се показваше кафеникаво дърво. Миришеше на пот и на полуразвалена храна. Грейнджър се опита да отвори единия от двата люка, но стоманената рамка бе твърде ръждясала и не помръдна. Върна се при руля.

Светлината гаснеше бързо и това беше облекчение за изтощените му ретини. Той продължи да плава покрай брега още около час преди да се приближи достатъчно до полуострова, за да го разгледа. Нямаше следи от обитатели. Обърна кораба на югоизток, описа дъга около южния край на издатината и там неочаквано го посрещна силен вятър и вълнение.