Изкуството на лова

Продължиха, като скачаха от купчина на купчина и се озъртаха, за да са сигурни, че пипалцата не ги застигат. Скоро наближиха обрасли с растителност долчинки. Теренът си оставаше пресечен, единствено разнообразие поднасяха мехурите с жълтеникав газ, затова пък малко по-нататък червените могили взеха да се смаляват и изравняват. Зад поредния мехур се натъкнаха на голям розов кратер, в който бяха вплетени усукани до неузнаваемост кости. Изглеждаше сякаш някой е изровил това място, разкривайки костите, или напротив — те бяха само частично погълнати. Ако се съдеше по огромните им размери, Маскелин предположи, че са кости от кит. Но със същия успех можеха да принадлежат на чудовищно деформирания нещастник, върху чийто гръбнак стъпваха. Не би могъл да знае със сигурност.

Теренът отвъд кратера бе предимно равнинен, покрит с белезникави пъпки от някакъв еластичен сивкав материал. Те се раздуваха и свиваха лениво. Вероятно белите дробове на гостоприемника. На места се срещаха ниски храсти, но тримата се стараеха да ги заобикалят. Прекосиха и едно напукано покрито с люспи петно, което приличаше на драконова кожа, и едва сега Маскелин си помисли, че на острова има още нещо, което му напомня за гигантските унмерски летящи змии. Някаква нечовешка красота? Или аура? Над острова сякаш витаеше драконово дихание. Той спря, за да се ориентира. На североизток се издигаха още газови мехури, червени като оголени човешки венци. По-близо, на изток, стърчаха дърветата, които бе зърнал отдалече. Тъкмо се опитваше да прецени възрастта им, когато Пендрагон извика.

Маскелин се обърна. Момъкът бе паднал на колене и сечеше трескаво с ножа си нещо непосредствено до пищялите си. Бяха пипала и се подаваха изпод люспите на земята. Някои вече се бяха пресегнали към бедрата на Пендрагон и го теглеха надолу.

Маскелин погледна в краката си.

Около неговите глезени също се бяха увили съвсем тънки, почти невидими нишки.

Някои вече достигаха пищялите.

— Проклетите неща са навсякъде — изръмжа той, наведе се и прокара ножа през тях. Но за всеки десет прерязани два пъти повече изникваха от почвата и се оплитаха около ботушите му.

— Изправи се.

Маскелин се обърна. Спенратър бе застанал зад него, насочил пиката към краката му. Маскелин побърза да се надигне.

Спенратър натисна спусъка и от дулото в предния край на пиката бликна тесен сноп от пламък. Огънят обгърна ботушите на Маскелин и след миг Спенратър го спря. Пипалата бяха изгорели и на земята около ботушите на Маскелин имаше черно петно. Инженерът завъртя пиката към краката на Пендрагон и повтори процедурата. Маскелин почувства под краката си леки вибрации. Дали островът не бе реагирал? Ако беше, това потрепване от болка ли бе, или от гняв?

— Трябва да се движим по-бързо — рече той. — Ще прибягваме до пиките винаги когато се наложи.

Като посрещаха с огнена стена всички нови опити на пипалата да ги доближат, тримата заобиколиха горичката от високи дървета и скоро стигнаха до една по-висока могила, от която можеше да се огледа целият остров. Маскелин провери отново локатора и установи, че източникът на мистичния сигнал вече е някъде зад тях. Бяха го подминали.

Върнаха се предпазливо по следите си. Маскелин не сваляше поглед от локатора — държеше лампата така, че да свети с максимална яркост. Водеше ги право към горичката.

— Какъв запас от огън ти остана? — попита той Спенратър.

— Не много — отвърна инженерът. — Но предполагам, че ще ни стигне. Освен ако не смяташ да прекараме нощта тук.

Маскелин посочи дърветата и храстите пред тях.

— Виж дали ще можеш да разчистиш онзи гъсталак. Защото целта ни, изглежда, е някъде вътре.

Спенратър кимна, нагласи дозатора на пиката, зае позиция пред двамата и натисна спусъка.

От цевта този път бликна мощен пламък, който обгърна растителността пред тях. Храсталаците се загърчиха в ярки огньове. Спенратър продължи да държи спусъка натиснат, докато пламъците не обгърнаха цялата гора.

Внезапно земята под краката им се разтресе. Маскелин се олюля, но успя да се задържи на крака. Спенратър обаче не беше подготвен и изгуби равновесие. Претърколи се и успя да се изправи с помощта на Пендрагон тъкмо когато от земята се показа нов сноп пипала.

Маскелин насочи пиката си към тях и ги изгори.

Земята отново се разтресе. После неочаквано се надигна и събори и тримата. Маскелин тупна върху покритото с люспи петно, Спенратър се претърколи за втори път, скочи и изтича при Пендрагон, който се бе озовал сред цяла маса помръдващи пипала и се бореше с тях. Всеки път, когато изглеждаше, че ще се освободи, изникваха нови и нови снопове, които се усукваха около краката и шията му. Инженерът окъпа младия моряк с огън и после му помогна да се изправи.

В този момент откъм димящия гъсталак се разнесе ужасяващ вопъл.

Спенратър улови Маскелин за ръката и го завъртя.

— Виж там! — извика и посочи горящия шубрак. — Боже, имай милост! Погледни това нещо!

Много от храстите бяха изгорели и сега вече можеше да се види какво има в средата на гъсталака. Маскелин погледна нататък и от това, което видя, дъхът му спря.