Изкуството на лова

Капитан Скалтън предложи да прехвърлят завързаното чудовище до някой кораб по избор на Грейнджър, но Грейнджър не разполагаше с никакъв съд. Плоскодънното корабче, с което бе дошъл, не би могло да побере подобен товар. Грейнджър се съмняваше, че ако разкрие плана си на капитана, той ще сключи сделка с него независимо от желанието му да притежава щита. Ето защо Грейнджър реши просто да освободи дракона от мрежата. Не му оставаше друго освен да поиска от Скалтън да свали опасния товар в плитчините.

Щом чу този налудничав план, Скалтън поклати неодобрително глава, ала въпреки това заповяда да доближат кораба до брега. Вдигнаха плененото чудовище от трюма с помощта на кран и го пуснаха в плитките кристални води на около миля южно от Адъл, където морето позволяваше на Скалтън да доближи сушата. След това, като бумтеше с машини на пълна пара и изпускаше облаци черен дим, драконоловецът побърза да се отдалечи. През цялото време държаха харпуна на носа прицелен в чудовището. Едва когато прецени, че е на безопасно разстояние, Скалтън прати неколцина отчаяни смелчаци да разрежат мрежата. Грейнджър наблюдаваше от брега святкането на газовите им резачки. Твърдите люспи на дракона бяха сигурна изолация срещу пламъка и той остана неподвижно през цялото време на тази процедура дори когато работниците измъкнаха харпуна от задния му крак.

Когато приключиха, един от моряците помаха на Грейнджър и извика:

— Най-добре господарят ти да прати веднага кораб. Никой няма да ти върне парите, ако тая проклетия хвърли топа.

Грейнджър не отговори. Изчака докато се приберат на парохода и едва тогава се изкатери на скалния нос и доближи чудовището.

— Гледай само да не ме изядеш.

Драконът изпръхтя. Грейнджър доближи срязаната мрежа и напипа клина, с който бе прикачено въжето за теглене. Беше здраво затегнат и при други обстоятелства щеше да е необходимо да го избие с чук, но енергобронята направи тази задача детински лесна. Той дръпна клина с такава сила, че скобата се строши и изопнатото въже веднага се отпусна, позволявайки на мрежата да се разтвори като кесия. Стоманените брънки се плъзнаха по гърба на чудовището. Драконът размърда опашка, изправи гръб и се освободи от мрежата.

— Внимателно — предупреди го Грейнджър.

Погледна към парохода и видя, че вече почти е стигнал изхода на залива.

Междувременно драконът се освободи напълно от мрежата и въжето и вдигна дългата си шия, от която се стичаше саламурена вода. Разпери дългите си синьо-зелени криле и внезапно полъхна вятър. След това се отърси енергично и морето под него сякаш закипя, а от повърхността се надигна пара. Драконът изпроводи със замислен поглед кораба, след това извърна продълговатата си муцуна към Грейнджър.

— Как се казваш?

— Томас Грейнджър.

— Аз съм Игрид. Дъщеря съм на покойната Ханмер от Ашеломен. Чувал ли си за това място?

— То е под водата.

— Вече почти всичко е под водата — отвърна Игрид. — Не съм се връщала там от много години. — Сгъна ранения си крак и се намръщи. — Баща ми някога е бил човек, но казваше, че не помни какво е било. Аз самата никога няма да узная. — Закрачи в плитчините към него и когато доближи, положи глава на скалата. — Винаги съм смятала, че съм късметлийка, задето не ми се е налагало. — Ухили се. — Можеш да се наместиш между раменете ми. Улови се за ездаческите халки. Толкова си малък, че сигурно няма да забележа, ако паднеш.

— Ще можеш ли да полетиш?

— Скоро ще узнаем.

Грейнджър се покатери на шията на дракона и се спусна до вдлъбнатината между плещите. Видя две метални халки, подаващи се от гърба. Наличието им говореше, че драконът наистина е много стар. Унмери бяха забили тези халки в кожата му преди много векове, за да може да носи на гърба си господарите на дракони. Значи Игрид някога е била боен дракон. Ветеран като него. Грейнджър седна, пъхна презрамката на торбата през халките и я усука няколко пъти. Усети как грамадните мускули на дракона се размърдват под него — летящият змей обръщаше гръб на брега.

— Доста по-тежичък си, отколкото изглеждаш — отбеляза драконът.

— Ако съм прекалено тежък… — почна Грейнджър.

— И все пак си достатъчно малък, за да те изям. — Игрид разпери бавно криле.

След това повдигна глава и размаха криле над плитчините — веднъж, два пъти, плесна още веднъж и се издигна над изумруденото море, право към небето.

Грейнджър имаше чувството, че не драконът се носи около света, а светът се върти около него.

— Летим към Перегрело Сентевадро — каза Игрид. — Драконовия остров.

Заливът на Лосото бе препълнен с кораби. Докато „Сребърен пламък“ заобикаляше вълнолома, Браяна Маркс стоеше на палубата с Аканто. Греблата се забиваха яростно в светловиолетовата вода. Доковете бяха задръстени от пароходи и платноходи, линейни кораби и фрегати, а по-нататък се виждаха огромни стоманени броненосци. Над всичко това стърчеше гора от мачти и се виеше дим. На кея цареше оживление — огромните бойни кораби се презареждаха или преоборудваха.

Аканто се усмихна.

— Изглежда, вестта за унмерското нашествие е стигнала до ушите на нашия предобър император.