Изкуството на лова

Военният съвет се оказа малко по-разнообразен, отколкото бе очаквала. В него влизаха самият император, един адмирал от Имперския флот, неколцина офицери и придворни съветници, половин дузина нагиздени млади благородници, които приличаха на поети или артисти, както и множество техни приятели, любовници или куртизанки и най-малко двайсетина слуги, строени покрай отсрещната стена. Към това трябваше да се добавят и четирима от слепите самаролски телохранители на императора и цял куп чуждоземни пиратски капитани. Не приличаше толкова на военен съвет, колкото на карнавал.

Пиратските капитани изглеждаха като хора, привикнали да оставят зад себе си потъващи кораби, докато товарят на борда отмъкнати жени и плячка. Носеха огърлици от кости, стъкълца и мъниста, кожени такета или широкополи шапки, шарени кърпи на вратовете или тюрбани, коланите им бяха обсипани със скъпоценни камъни и накачулени с амулети, а косите им бяха с изрисувани в тъмночервено и зеленикаво кичури и заплетени с разноцветни конци. Татуировки покриваха лицата, ръцете и вратовете им, имаше дори шарки по юмруците и устните им. Накитите им подрънкваха при всяко движение. Безброй накити. В устите им навярно имаше повече злато, отколкото в полилеите над главите им — както и зъби от хора, които вече не крачеха по широкия свят.

— Вие! — извика императорът и посочи с пръст Браяна.

— Добре среща, Хю — отвърна Браяна.

— Какво търсите тук?

Лакеят я бе последвал и се готвеше да обяви появата ѝ, но Браяна го избута настрана с вдигната ръка и предупреждение в погледа.

— Тук съм — обърна се тя към Хю, — за да се уверя, че няма да оплескате всичко.

Императорът почервеня. Пиратските вождове се захилиха.

Браяна се приближи и огледа пренебрежително картата.

— Нямате никакъв шанс, Хю — каза високо. — Трябва да ударите армадата на Марквета с всичко, с което разполагате. Да го смажете преди да се приближи до сушата. Да потопите всички.

— Не ми казвайте как да воювам — тросна се Хю, сграбчи ръба на масата с две ръце и втренчи поглед в картата. — Ако става дума, дори не е нужно да се изправяме срещу унмерите.

— Какво?!

Той посочи върха на полуострова.

— Достатъчно е да разположим тук бойни телепати…

— Няма да използвате телепатите ми — заяви Браяна.

— Те са мои телепати — отвърна Хю и в гласа му се долови заплаха. — Ще ви платя добре за тях.

— Янти просто ще ги убие.

Хю изсумтя презрително.

— На наша страна е предимството на изненадата.

— Изненада? — попита тя гневно. — Каква изненада?

Той не отговори, но убийственият поглед, който ѝ метна, я накара да съжали, че го е предизвикала така открито. Тук, пред всички тези вождове и пълководци, той бе човекът, който трябваше да доказва силата си. Никой от тях не би го спрял да предизвика бедствие. Тези хора ненавиждаха империята. Те охраняваха границите ѝ и събираха налози и в замяна на това получаваха известна самостоятелност. Но знаеха, че Хю ще реагира с жестокост при всяка проява на недоволство. Ако наистина трябваше да го убеди, Браяна трябваше да действа подмолно.

Тя преглътна и каза вече по-спокойно:

— Силата на Янти нараства. Обхватът, в който може да засича и унищожава умовете на телепати, е нараснал заплашително. — Пое си дъх, опитвайки се да си придаде увереност, защото предстоеше да излъже. — И сега вече не само хаурстафите са уязвими.

Хю присви очи.

— Всички са в опасност — добави Браяна.

— Тя може да унищожи всеки от нас? — попита Хю.

Браяна кимна.

— С една-едничка мисъл. — Направи пауза, за да добави тежест към думите си. — Ето защо армадата трябва да бъде нападната в морето. Колкото се може по-далеч оттук.

Императорът я гледаше втренчено. После каза:

— Струва ми се доста удобно за вас, госпожице Маркс.

— Мислите, че лъжа?

— Всъщност да.

— Тогава няма да си губя повече времето тук — каза тя. — Ще си взема сестрите и ще си вървим.

— Вие лъжете — заяви Хю. — И нещо повече. Струва ми се, госпожице Маркс, че твърде дълго ме заплашвахте. — Обърна се към телохранителите. — Хванете я.

Двама самароли се хвърлиха напред и сребристите им вълчи шлемове светнаха заплашително. Сграбчиха Браяна за ръцете и я стиснаха силно.

— Какво правите?! — извика тя.

— Твоите телепати са страхливци — рече Хю. — Откакто Янти е с унмерите, те се боят да се изправят срещу тях. Но не разбират цената на тактиката. Те са жени, не са воини. Ще трябва да ги науча на… как беше думата?

— Дисциплина? — подсказа един от съветниците.

— Не.

— Мотивация — додаде друг.

— Да. — Хю кимна. — Мотивация. Трябва да знаят какво се случва със страхливците в моята армия.

— Какво правите, Хю? Вие имате нужда от нас. Не разбирате ли? Имате нужда от мен. — Докато го казваше, прати телепатично съобщение до всички сестри от Гилдията, които можеха да я чуят: „Хю ме задържа и се обръща срещу Гилдията. Пратете помощ в Имперския дворец в Лосото.“ — Ами унмерите, които държите тук, в Лосото? Кой ще ги пази сега?

— Аз ги освободих.

Лицето на Браяна посърна.

— Освободили сте ги?

— Тази сутрин отплаваха за Ел.

Браяна го гледаше сащисана.