Изкуството на лова

Портата бе висока трийсет стъпки, широка трийсет и дълбока трийсет — истинска джунгла от метални лози, цветя, тръни и дребни същества, боядисани в хиляди цветове. Това бе един от четирите входа през гранитните стени, някога очертавали границите на стария град. Освен това — помисли си Браяна — бяха единствените порти в Лосото, които внушаваха отчаяние. Отчаяние задето някой нарочно ги е изработил по този начин. Че е вложил десетки тонове метал в направата им. А след това ги е изрисувал тъй безвкусно. Един поглед към тях бе достатъчен, за да ѝ призлее. Всеки благородник или градски велможа, появил се при тези врати, щеше да изпита същото. Беше като да тропаш на портата на вулгарността.

За щастие дворцовата стража я пропусна да мине почти без забавяне. Дори палячо като Хю знаеше, че не бива да подлага на изпитание търпението ѝ.

Портите се затръшнаха зад нея, а отпред в целия си блясък се издигаше имперският дворец. Заобикаляха я десетки декари градини, цветни лехи и грамадни каменни саксии, беседки от драконова кост, колонади и статуи на воини и куртизанки, изваяни от халцедон и розов кварц. Фонтани сияеха като натрошен кристал. Птички чуруликаха в златните си клетки, окачени на клонести дървета.

Браяна ненавиждаше цялата тази сладникава красота. Истинското великолепие, помисли си тя, може да бъде постигнато само чрез сдържаност.

Но точно тогава наближиха Каксуската змия и както винаги тя бе завладяна от безмълвно благоговение.

Каксуската змия бе добре съхранен труп на древна морска змия, дълга триста стъпки и два пъти по-висока от човешки бой в най-дебелата си част. Тези гигантски змии били предшественици на драконите и беше добре известно, че били използвани от унмерите като прототип, за да създадат съвременните летящи чудовища. Екземплярът пред нея бил убит от далечните прародители на Хю преди повече от осемстотин години. Колони от бял алабастър прикрепяха зейналата паст и докато подминаваше с каретата, Браяна успя да надзърне в гърлото на чудовището, където стотици перлени фенери осветяваха виещия се път покрай вкаменените вътрешности. Там някъде, почти в опашката — тя знаеше от личен опит — имаше малък параклис, със статуетка на древно и отдавна забравено божество, което предшественикът на Хю бе смятал за покровител на големите змии. Змиите били преследвани и избивани векове наред, както за забавление, така и заради ашкото — психоактивно вещество, извличано от отровните им жлези. Браяна предполагаше, че екземплярът пред нея е съдържал достатъчно ашко, за да се надруса цялата империя. А това бе само малко змийче.

Каретата подмина змията и най-сетне спря на застлания с червени плочки площад пред главния вход на двореца. Неколцина лакеи притичаха и помогнаха на Браяна да слезе, след това я въведоха през портала в просторното преддверие, облицовано с бял и златист камък. Оттук започваше широко стълбище, което се издигаше към кръгла галерия, украсена със стотици картини и кварцови статуетки. Междувременно се появи втори екип лакеи, предвождани от дърт кретен с напудрено лице и безупречен маникюр. Носеше кремав фрак, украсен отпред с къдраво жабо, и бе притиснал към носа си дантелена кърпичка, сякаш от Браяна се разнасяха непоносими миазми.

— Негово величество — обяви мъжът — в момента присъства на Военния съвет.

— Заведи ме при него.

— Съжалявам — произнесе лакеят с тон, който подсказваше точно обратното. — Но той не бива да бъде безпокоен.

Браяна изпръхтя недоволно. После заговори с бавен и хладен глас:

— Знаеш ли коя съм аз?

Лакеят си позволи надменна усмивка.

— Отговори на въпроса ми!

Той повдигна рамене.

— Предполагам, че сте представителка на Гилдията.

— Аз съм Гилдейски първоначалник.

Усмивката му мигом изчезна.

— Госпожице Маркс? О, моля да ме извините. Негово величество ви очакваше чак след седмица. Моля ви, наистина ми простете. Предполагам, че императорът ще се зарадва за помощта ви на Военния съвет.

— Сигурна съм, че ще се зарадва — отбеляза тя. — Ако въобще стигна там.

— Но разбира се. — Той се поклони, запърха с ръце и я поведе по мраморното стълбище към овалния вестибюл — най-важната част от пръстеновидната галерия. Тук я посрещнаха огромни картини на император Хю, навяващи присмех.

Продължиха по ярко осветен коридор, украсен с хиляди сребърни огледала, и най-сетне стигнаха пред позлатена врата.

— Съветът се провежда вътре — обясни мъжът. — Моля, почакайте за миг, докато уведомя негово величество за пристигането ви.

Браяна го игнорира и отвори вратата.

Озова се в просторна зала с три високи прозореца, гледащи към градините. Под светлината от прозорците групичка мъже се бяха подредили около огромна карта на Анейския полуостров, разпъната на резбована дъбова маса.