Изпепелена

по-дълбоко и изведнъж се случи нещо удивително. Силата на елемента въздух се надигна в мен и се вля в Старк. Той потръпна и аз осъзнах, че е от силното удоволствие, което го изпълни, щом въздухът го докосна с енергията си. Усетих някакъв познат гъдел по кожата на лицето си, който стигна до скулите, и в ума ми проблесна картина е лика на Деймиън, който крещеше от радост. Ахнах от изумление. Не се налагаше да питам. Не ми трябваше огледало. Знаех, че първата от татуировките ми се е завърнала.

Веднага след въздуха се появи и огънят. Топлината му се простря отвъд мен и достигна Старк, изпълни го, даде му сили, така че да може да вдигне ръката си и да ме придърпа по-близо, като пиеше по-интензивно.

По гърба ми плъзна усещане, че и втората ми татуировка се завръща, а с ума си видях как Шоуни се смее и пляска с ръце победоносно.

Последва водата, която ни заля, изпълни ни и ни понесе в кръг. Затворих очи и споделих магическия момент със Старк. Потрепнах от удоволствие, когато усетих, че и третата ми татуировка се завръща. Видях как Ерин се засмя и извика радостно:

- Да! Зи се завръща при нас!

След това дойде земята и със Старк сякаш станахме част от гората. Познахме удоволствието, което ни достави силата, която се спотаяваше в корените на дърветата под земята. Старк ме притисна към себе си по-силно. Намести ме така, че се озова над мен, като ме обгърна с ръце. Знаех, че раните вече не го болят, защото усещах съвсем ясно какво изпитва. Дланите ми горяха от докосването на богинята и четвъртата ми татуировка се завърна. Странно, но не получих ясна визия на Стиви Рей, когато нейният елемент се завърна в мен. Само я почувствах, но някак далечна, сякаш бе отвъд, където не можех да разпростра силата си.

Най-после с пращене при мен се завърна и духът. Вече не просто усещах какво изпитва Старк, а сякаш бяхме свързани. Не чрез телата си, а чрез душите. Те заблестяха заедно със сила, която би заглушила всякаква физическа страст. Тогава и последната ми татуировка се завърна.

Със стенание Старк откъсна устните си от мен и зарови лице във врата ми. Цялото му тяло трепереше, а дишането му беше толкова ускорено, сякаш бе пробягал цял маратон. Докосна с език раната, която направи на врата ми, и разбрах, че я затваря. Посегнах с ръка да погаля косата му и с изненада установих, че кръвта и раните вече ги няма.

Той се изправи и ме погледна.

Богиньо, той е прекрасен! Само преди няколко минути бе смъртно ранен, пребит, окървавен и толкова разбит, че едва можеше да се помръдне. Сега излъчваше енергия, здраве и сила.

- Това е най-невероятното нещо, което някога ми се е случвало каза той. Очите му се разшириха. Татуировките ти!

Той докосна лицето ми е благоговение. Завъртях се леко, така че пръстите му да могат да проследят и останалите знаци, покриващи отново раменете и гърба ми. После вдигнах ръка, за да притисне дланта си към моята и да докосне сапфирените символи по нея.

Всички са си на мястото отново казах аз. Елементите ми ги върнаха.

Старк поклати поразено глава:

- Усетих го. Не знаех какво точно се случва, но го усетих заедно с теб. - Той ме придърпа отново в обятията си. Усетих всичко едновременно с теб, кралице моя.

Преди да го целуна, отвърнах:

- Сега аз съм част от теб, бранителю мой.

Старк ме целуна продължително, а после ме прегърна силно, сякаш се страхуваше да не се изпаря от ръцете му.

Задържа ме така, докато плачех за Хийт, а той ми разказа колко е бил смел и как е направил своя избор да се оттегли.

Нямаше нужда да ми го казва. Аз знаех колко смел е Хийт, както знаех, че именно по смелостта му ще го позная отново един ден. По смелостта и любовта му. Вечната му любов към мен.

Като се успокоих, забърсах очи и Старк ми помогна да се изправя на крака.

- Готов ли си да се прибираме вече? - попитах.

- О, да. Да се прибираме ми звучи чудесно. Но, Зи, как ще стигна дотам?

- Като ми се довериш - отвърнах аз със самодоволна усмивка.

- Е, тогава значи ще е лесно, нали? - каза той с много странно произношение.

ТРИЙСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА Стиви Рей

- Откъде, по дяволите, придоби този ирландски акцент?

- Ирландски? Ти глуха ли си, жено? - изръмжа той, а аз се намръщих. Смехът му изпълни гората. Шотландски, Зи, не ирландски. Съвсем скоро ще разбереш откъде съм го придобил.

Слънцето залезе и Стиви Рей отвори очи. В първия момент беше безкрайно объркана. Бе тъмно и студено. Усещаше земята около себе си, която я обгръщаше и предпазваше. Нещо леко се раздвижи до нея и тя завъртя глава. В пълния мрак едва успя да различи огромна черна купчина, която малко по малко придоби очертанията на крило с тяло под него.

Репхайм.

Изведнъж си спомни всичко - червените, Далас и Репхайм. Най-вече него.

- Останал си тук с мен?

Той отвори очи и тя се ококори от изумление. Блещукащият им червен цвят беше изчезнал и сега бяха с ръждивокафяв цвят, повече кехлибарен, отколкото червен.

- Да. По-уязвима си, когато слънцето е в небето.

Стори й се, че той звучи нервен, сякаш се оправдава, затова му се усмихна: