Изпепелена

- Благодаря, макар че е малко странно да ме гледаш, до-като спя,

- Не съм те гледал!

Каза го толкова бързо, че очевидно лъжеше. Отвори уста, за да му каже, че няма нищо против и че всичко е наред, но

не е нужно да го прави през цялото време, когато телефонът й звънна със сигнала за гласова поща.

- Голям шум вдигаше тази джаджа. Много пъти - каза й той.

- Мамка му. Не чувам нищо, когато спя. - Тя неохотно посегна да вземе телефона. - Явно трябва да го прослу-шам.

Тя го погледна и забеляза, че батерията е почти изхабена. Въздъхна. Загледа се в дисплея и възкликна:

Мама му, шест пропуснати повиквания. Едно от Лено-бия и пет от Афродита. Притеснено, тя избра да прослуша първо съобщението от Ленобия. Пусна го на високоговорител и погледна Репхайм. - И ти трябва да го чуеш, може би ще говорят и за теб.

Но тонът на Ленобия не звучеше ни най-малко в стил „О, Боже, ти си с гарван-демон, а аз трябва да те заловя!“. По-скоро беше съвсем спокоен:

- Стиви Рей, обади ми се, когато се събудиш. Крамиша каза, че не е много сигурна къде си, макар да си на сигурно място, след като Далас е избягал. Ще дойда веднага да те взема. - Тя понижи леко глас и продължи. - Крамиша ми каза какво се е случило с останалите червени. Помолих се на Никс за душите им. Бъди благословена, Стиви Рей.

Колко мило от нейна страна - каза Стиви Рей.

- Далас не е при тях явно.

Не отвърна тя. - Определено не е. Освен пропуснати обаждания от Афродита, има и едно съобщение. Надявам се да няма някакви лоши новини.

- Ох, мамка му, вдигни шибания си телефон! Или си се закопала в ковчега си? Боже, тези часови разлики ще ме побъркат! Както и да е, ето новините: Зоуи още е зеленчук, Старк е накълцан като наденгща, за да търчи след нея. Това е добрата новина. Лошата е най-последното ми видение, което включва и теб. едно готино индианско момче и най-големия гадняр от всички гарвани-демони -Репхайм. Трябва да поговорим, защото имам едно такова предчувствие, което е меко казано ЛОШО. Така че вземи скапания телефон и ми се обади. Ако спя, ще се събудя и ще ти отговоря.

- Не се учудвам, че затвори, без да каже чао - обади се Стиви Рей, защото не искаше да стои в едно помещение с носещото се във въздуха най-големия гадняр от всички гарвани-демони - Репхайм.

Прибра телефона в джоба си и тръгна по стълбите. Не се налагаше да поглежда назад, за да разбере, че Рехпайм я следва.

Нощта беше хладна, точно на границата на студеното. Стиви Рей съчувстваше на хората в домовете около музея и се зарадва да види, че част от тях вече имаха ток. Но в следващият миг осъзна, че вече могат да я забележат, и реши да не излиза от имението.

- Никой не ни гледа. Полицията сега се занимава с хората. Тук е последното място, на което биха дошли.

Стиви Рей кимна и като излезе от входа, се насочи към фонтана в градината.

- Твоите скоро ще разберат за мен - каза Репхайм.

- Някои вече знаят - отвърна тя и докосна с ръка върха на фонтана. Една висулка се отчупи и падна във водата.

- Какво мислиш да правиш? - попита Репхайм и застана зад нея.

Двамата се загледаха в мрачната вода на фонтана, сякаш можеха в нея да открият отговора.

- Мисля, че въпросът е по-скоро ти какво мислиш да правиш каза най-после Стиви Рей.

- Какво искаш да направя?

Репхайм, не можеш да отговаряш на въпроса ми с въпрос.

- Ти го направи.

- Репхайм, стига. Кажи ми какво мислиш да правиш с... с нас?

Тя се загледа в променените му очи и й се прииска да можеше по-лесно да ги разгадае. Отне му толкова време да

й отговори, че тя вече не очакваше отговор и отчаянието беше започнало да я измъчва. Трябваше да се върне в Дома на нощта. Трябваше да постави всичко под контрол, преди Далас да се е появил и да е оплескал нещата.

- Бих останал с теб.

Стиви Рей не успя да осмисли веднага тези толкова ис-крени думи. Просто го погледна въпросително, неспособна да схване добре това, което току-що чу. Постепенно го проумя и изпита неочакван прилив на щастие.

- Ще си имаме големи проблеми - каза тя. Но аз също искам да останеш с мен.

- Те ще се опитат да ме убият. Трябва да го имаш предвид.

- Няма да им позволя!