Изпепелена

Облакът от черен дим беше най-концентриран в сърцето на парка. Репхайм можеше спокойно да различи върховете на клоните на огромния дъб, под който в момента властваше хаосът. Той се доближи бавно до него, крилете му все още бяха широко разперени, усещаха въздуха и му помагаха да се движи напълно безшумно, дори по земята.

Новакът не го забеляза изобщо. Но, както Репхайм осъзна, момчето не би забелязало и нашествие на цяла армия. Цялото му внимание беше фокусирано в размахването на дълъг и остър нож през облак от тъмнина, който изглеждаше като обграден с огромна стена.

Репхайм не беше новак. Разбираше Мрака много по-добре.

Заобиколи момчето и без да бъде видян, застана пред кръга от най-северната му страна. Не беше сигурен дали инстинктът или Стиви Рей го води натам, но изведнъж осъзна, че може би беше едно и също.

Той се спря и с едно неохотно движение сви крилете си и ги притисна плътно към тялото. После вдигна ръка и заговори нежно на алената мъгла, която все още беше под негова команда:

- Прикрий ме. И ме пусни да вляза.

Репхайм протегна ръка към пулсиращата енергия и е щракване на пръстите разпръсна мъглата върху тялото си.

Беше подготвен за болката. Знаеше, че безсмъртните сили му се подчиняват, но това никога не става без съответната цена. Много често тя се състоеше в болка. Този път тя избухна в новоизлекуваното му тяло като лава, но той й се зарадва, защото това означаваше, че желанието му е изпълнено.

Нямаше начин да бъде подготвен за това, което щеше да открие в кръга. Репхайм просто се концентрира и пристъпи напред, обвит с наследената от баща му мощ. Вратата от мрак се отвори пред него.

Пристъпвайки в кръга, той беше потопен в миризмата на кръвта на Стиви Рей, както и в съкрушителния аромат на смърт и гнилоч.

- Моля те, спри! Не издържам повече! Убий ме, ако това е, което искаш, просто не ме докосвай повече!

Не можеше да я види, но тя звучеше напълно съкрушена. Без да се бави, той гребна малко от обгръщащата го червена мъгла.

- Иди при нея, дай й сила - прошепна той заповедта си.

Чу я да простенва и беше почти сигурен, че извика името

му. А после пред него се откри гледка, която никога нямаше да забрави, дори да живееше вечно като баща си.

Стиви Рей стоеше в средата на кръга. Нишки, изтъкани от чист мрак, се увиваха около краката й. Където я докоснеха, разрязваха кожата й. Дънките й бяха целите на парцали. От разкъсаната й плът течеше кръв. В този момент поредната нишка се стрелна от чистия мрак право към нея и се уви около талията й, а кожата й веднага започна да кърви. Тя извика от болка и отпусна глава. Тогава Репхайм съзря забелените й очи.

В момента, в който видя това, той знаеше, че е застанал пред самия Мрак. Сумтейки, бикът раздираше земята с копитата си. Беше застанал срешу Сгиви Рей в самия център, от който изригваше всичкият пушек. Като лунна светлина в гробница, бялата козина на бика изглеждаше като самата смърт. Изведнъж се нахвърли върху момичето. Беше толкова масивен, че трябваше да наведе огромната си глава, за да достигне с език раната, от която искаше да пие.

Писъкът на Стиви Рей отекна във вика на Репхайм:

-Не!

Бикът се спря и обърна поглед към гарвана-демон:

- Тази нощ започва да става все по-интересна.

Гласът проехтя в ума му. Репхайм се опита да обуздае

страха си, когато бикът направи две крачки към него. разтърсвайки земята.

- Усещам Мрака в теб.

Да - отвърна той, заглушавайки звука от лудото биене на сърцето си. Доста дълго живях в Мрак.

- В такъв случай е странно, че не те познавам. - Бикът подуши въздуха пред Репхайм, - Макар да усещам баща ти.

- Благодарение на силата на неговата кръв успях да пробия завесата ти и да вляза тук.

Той издържа на погледа на бика, макар да мислеше за Стиви Рей. която лежеше на метри от него. кървяща и безпомощна.

- Така ли? Според мен лъжеш, птицечовеко.

Макар тонът му да не се промени. Репхайм усети гнева на бика.

Опита се да запати спокойствие и загреба малко от червената мъгла, която обгръщаше тялото му. Вдигна ръка, сякаш я предлагаше на бика:

- Това ми помогна да вляза през димната завеса. Тази сила е моя по наследство, имам я от безсмъртната кръв на баща си, Калона.

- Вярно е, че във вените ти тече кръв на безсмъртен. Но силата; която обгръща тялото ти, е взета от мен.

По гърба на Репхайм преминаха тръпки. Той бавно наведе глава е уважение и признание.

- В такъв случай ти благодаря, понеже не съм призовавал твоите сили. Обърнах се само към тези. които ми принадлежат по наследство.

- Чувам истината в думите ти, сине на Калона, но защо си използвал тази безсмъртна сила. за да дойдеш точно сега в моя кръг? Каква работа имате ти или баша ти с Мрака?