Изпепелена

Репхайм външно остана напълно спокоен, но умът му препускаше. До този момент той винаги беше черпил сили от наследството си на безсмъртен и от уменията на гарвана. от който е създаден. Но тази нощ, изправяйки се лице в лице с Мрака, преизпълнен със сила, която не беше негова, той осъзна, че макар тя да му бе помогнала да открие Стиви Рей, той нямаше да успее да я спаси, използвайки Мрака, независимо дали черпи сили от бика. или от баща си. Дори инстинктите на гарвана не биха му помогнали срещу звяра пред него. Нито една от тези сили не би могла да срази бика - това въплъщение на Мрака.

Така че Репхайм избра да почерпи сили от единственото, което му остава. Човечността, предадена му от тялото на мъртвата му майка. Отвърна на бика като човек с такава първична откровеност, която можеше да разбие сърцето му.

- Тук съм, защото и тя е тук. А тя ми принадлежи.

Репхайм не отмести поглед от очите на бика, само кимна

с глава по посока на Стиви Рей:

- Усещам миризмата и върху теб. - Бикът се приближи към него с още една крачка, разлюлявайки земята отново. Може и да ти принадлежи, но тя имаше дързостта да ме призове. Тази вампирка потърси моята помощ и аз се отзовах. Както знаеш, сега трябва да плати цената. Напусни веднага, птицечовеко, и ще ти подаря живота.

- Върви си, Репхайм, - Гласът й беше слаб, но когато най-после погледна към нея, видя, че погледът й беше решителен. - Сега не е като на покрива. Не можеш да ме спасиш от това. Просто си върви.

Трябваше да си тръгне. Знаеше го. Само преди няколко дни не можеше дори да си представи свят, в който ще застане лице в лице със самия Мрак в опит да спаси някакъв вампир. В опит да спаси който и да било друг, освен себе си или баща си. Сега се загледа в топлите сини очи на Стиви Рей и това, което откри, беше цял един нов свят. Свят, в който това странно, малко момиче, означаваше сърце, душа и истина.

Моля те. Не му позволявай да нарани и теб - каза тя.

И тези думи, тези самоотвержени, искрени и безкористни думи го накараха да вземе своето решение.

- Казах, че тя ми принадлежи. Усещаш я в мен и знаеш, че е вярно. Така че аз мога да платя дълга й.

- Не! - извика Стиви Рей.

- Добре си помисли, преди дами отправяш такива предложения, сине на Калона. Аз няма да я убия. Дългът й е само кръвен, не жизнен. Ще ти я върна, евентуално, когато и се насладя до насита.

Думите на бика отвратиха Репхайм. Представи си го как се храни от нея като пиявица. Как ближе разкъсаната й кожа и опитва солената й кръв. Тяхната кръв, смесена, понеже са Обвързани.

- Вземи моята кръв. вместо нейната. Аз ще изплатя дълга й - каза той.

- Същият си като баща си! И ти като него избираш да се бориш за същество, което никога няма да ти даде

това, което най-силно желаеш. Ио така да бъде. Приемат предложението ти да изплатиш дълга й вместо нея. Освободете я! - заповяда бикът.

Острите като бръснач нишки се отдръпнаха от тялото на Стиви Рей и сякаш само те я държаха на крака. Тя се строполи върху подгизналата от кръв земя.

Преди да може да й помогне, една нишка, подобна на кобра, се плъзна към него и със свръхестествена бързина се уви около глезена му.

Гарванът-демон не изохка, макар да му се искаше. Вместо това той напрегна сили да се концентрира, въпреки болката, и извика на Стиви Рей:

Връщай се в Дома на нощта!

Видя как тя се опитва да стане, но се подхлъзна на собствената си кръв и падна отново. Погледите им се срещнаха, той се наклони към нея и разпери криле, за да й помогне да стане, решен да се отскубне от нишката и да изнесе Стиви Рей от кръга.

Но тогава още една нишка се стрелна към него и се уви около бицепса на току-що излекуваната му ръка, като разряза плътта му на няколко сантиметра в дълбочина. Последва я още една и той не можеше да спре да крещи в агонията си, когато нишката се обви около крилете му и раздра плътта на гърба му, приковавайки го към земята.

Репхайм! - извика Стиви Рей.