Изпепелена

- Вие двете може да останете. Другата сестра отиде за доставките от болница „Св. Джон“, така че може би ще са ми необходими още няколко ръце. Може да си говорите, до-като ми помагате - каза Сапфир и връчи на Ленобия още едно пликче с кръв. Отвори й го. Крамиша, иди да си измиеш ръцете и започни да ми подаваш тези тампони със спирт.

Крамиша я изгледа и вдигна вежди, но отиде до мивката. Ленобия разкъса пликчето и го подаде на Стиви Рей, която го изпи максимално бавно, печелейки време.

Сапфир разкъса рязко каквото беше останало от дрехите й и звукът проехтя в празната стая.

Стиви Рей се почувства неудобно от мисълта, че всички гледат полуголото й тяло. Искаше й се да си бе сложила някой по-хубав сутиен и се размърда нервно:

- Мамка му, много си харесвах тези каубойски дънки. Не ми се мисли как ще трябва да ходя пак до магазина на трийсет и първа, за да си купувам нови. Задръстванията в тази част на града са ужасни.

- Може би трябва да разшириш малко модния си вкус. Магазинът на „Чери Стрийт“ е по-близо и има много по-хубави модели, които не са от деветдесетте - каза Крамиша.

Три чифта очи я стрелнаха моментално.

Какво? - сви рамене тя. - Всеки знае, че Стиви Рей се нуждае от малко подобрения.

- Благодаря ти, Крамиша. Сега се чувствам много по-добре, въпреки че току-що едва не умрях и т.н.

Стиви Рей завъртя очи, а Крамиша й се усмихна.

Но истината е, че определено се почувства по-добре. Някак си нормална. Изведнъж осъзна, че съвсем реално се чувстваше по-добре. Кръвта, която изпи, я стопли и вече не беше толкова слаба, както преди няколко минути. Всъщност беше някак замаяна, сякаш кръвта й става супер силна и се бунтува в тялото й. Това е кръвта на Репхайм. Тази част от нея, която се смеси с моята, реагира на човешката кръв и ми дава сила.

- Стиви Рей, изглеждаш ми вече напълно в съзнание -каза Ленобия.

Тя откъсна мислите си от вътрешния си свят и срещна погледа на повелителката на конете:

-Да, вече съм доста по-добре и ми трябва телефон. Крамиша, нали ми обеща твоя...

Сега ще почистя тези рани и ти гарантирам, че няма да си в състояние да говориш през това време каза Сапфир самодоволно.

- Не, почакайте първо да се обадя на Афродита и после ме измъчвайте. Крамиша, домъкни си огромната чанта и ми дай тук скапания телефон.

-Това не може да чака. Раните ти са сериозни. Имаш разкъсвания от глезените до кръста. Трябва да ги почистя. Много от тях се нуждаят от зашиване. Трябва да пиеш още кръв. Всъщност ще е по-добре да доведем някой от хората доброволци, за да пиеш директно от него. Така ще се ускори процесът по оздравяването ти.

- Човек? Доброволец? Има такова нещо в Дома на нощта? - възкликна Стиви Рей.

- О, не бъди наивна - беше единственият отговор на Сапфир.

- Няма да пия от някакъв непознат! - каза Стиви Рей с повече плам, отколкото трябваше, и привлече учудените погледи на Крамиша и Ленобия. - Искам да кажа, че мога да се оправя и е кръв от пликчета. Някак си ми е странно да пия от някого, когото не познавам, особено така скоро след това, което се случи с... - Тя не продължи.

И трите си помислиха, че има предвид Обвързването си с Афродита.

Но тя нямаше предвид Афродита, това беше нелепо.

Стиви Рей се замисли, че единственият, от когото би пила, от когото имаше нужда да пие, беше Репхайм.

- Кръвта ти мирише не както трябва - каза Ленобия.

Стиви Рей се сепна и веднага погледна повелителката на

конете:

- В какъв смисъл не както трябва?

- Има нещо странно - съгласи се Сапфир, която почистваше разрезите с напоени със спирт тампони, които Крамиша й подаваше.

Стиви Рей изохка от болка, а после просъска през зъби:

- Аз съм червена. Нормално е кръвта ми да мирише различно от вашата.

- Не е това, те имат право. Кръвта ти мирише странно

съгласи се Крамиша, като отмести поглед от раните на

Стиви Рей и стисна носа си.

Тя се замисли за миг и отвърна:

- Сигурно е защото той пи от мен.

Кой? Гарванът-демон ли? възкликна Ленобия.

- Не! - отрече Стиви Рей веднага, а после добави: - Както се опитвах да обясня на Далас, гарванът-демон не ми направи нищо. Той също беше жертва.

Стиви Рей, какво се е случило с теб? - попита Ленобия.

Тя си пое дълбоко дъх и реши да се придържа към истината, доколкото е възможно:

- Отидох в парка, защото исках да получа информация от елемента си, за което Афродита ме помоли. Става дума за едни много древни вярвания, някакви воински истории, за които тя смята, че могат да помогнат на Старк да спаси Зоуи.

- Но Старк не може да отиде в Отвъдното, без да умре каза Ленобия.

- Да, така казват всички, но наскоро с Афродита открихме тези древни истории, които могат да му помогнат да иде там жив. Някаква религия или каквото е там, изобразявани от крави... искам да кажа, от бикове. Черен и бял. При спомена за биковете Стиви Рей потръпна. - Афродита като пълна тъпачка не ми каза, че скапаният бял бик е лошият, а черният е добрият. Така че се обърках и призовах лошия по погрешка.

Лицето на Ленобия пребледня.