Изпепелена

- О, Богиньо! Ти си призовала Мрака!

- Ти знаеш за тези неща? - попита Стиви Рей.

Ленобия с неудобство потърка задната част на врата си:

- Знам малко за Мрака, а като повелителка на конете знам повечко за зверовете.

Сапфир започна да почиства разреза на кръста на Стиви Рей, от което тя изви лице болезнено. Опита се да се концентрира въпреки болката и затвори очи. Когато ги отвори отново, видя Ленобия да я гледа изпитателно с неразгадаемо изражение. Но преди да формулира въпроса си, пове-

лителката на конете я изпревари:

- А какво правеше там гарванът-демон? Каза, че не те е нападал, но определено не е имал никаква причина да напада Мрака.

- Защото са на една и съща страна, нали? - каза Крамиша замислено.

- Не знам за страните, но бикът нападна гарвана-демон. Стиви Рей си пое дълбоко дъх и продължи. - Всъщност

появата му ме спаси. Той някак си падна от небето и това разсея бика достатъчно, за да успея да извлека сили от земята и да призова другия бик. - Стиви Рей не можа да сдържи усмивката си при спомена за черния бик. - Никога не съм виждала нещо по-впечатляващо. Беше толкова красив, толкова мил. толкова мъдър и добър. Нападна другия бик и изчезнаха заедно. Тогава Далас успя да влезе в кръга при мен, а гарванът-демон отлетя.

- Но ти каза, че преди гарванът да дойде, бикът е пил от кръвта ти - каза Ленобия.

Стиви Рей потисна тръпката на погнуса:

- Да. Каза, че му дължа отплата заради това, че отговори на въпроса ми. Предполагам заради това кръвта ми мирише странно. Сигурно още може да го усетите по мен, а не мога да ви опиша как вонеше. Точно затова и трябва да се обадя спешно по телефона. Все пак бикът отговори на въпроса ми, така че трябва да кажа това на Афродита.

- Нека да се обади. Явно и без това няма да се нуждае от шиене. Раните й сами се затварят - каза Крамиша и посочи първите разрези по глезените й.

Стиви Рей погледна надолу, но знаеше какво ще види. Вече го бе усетила. Кръвта на Репхайм разпростираше силата и топлината си по цялото й тяло, а разкъсаната й плът започна да се съединява.

- Това е изключително необичайно. И ми напомня за бързия начин, по който се излекува от изгарянията - каза Сапфир.

Стиви Рей се застави да погледне сестрата отново в очите:

- Аз съм Висша Жрица на червените вампири. Досега не е имало такава и спокойно може да се каже, че не е задължително да съм като другите. Ние явно се възстановяваме по-бързо.

Тя заметна ъгъла на чаршафа върху себе си и протегна ръка към Крамиша:

- Дай ми телефона си.

Без колебание Крамиша отиде до чантата си, извади мобилния си телефон и го подаде на Стиви Рей:

Ще намериш Афродита на буквата „К“.

Стиви Рей набра номера. Афродита вдигна на третото позвъняване:

- Да, прекадено е рано, за да се обаждаш и не, не ме интересува какво скапано стихотворение си написала току-що, Крамиша.

- Аз съм.

Саркастичният тон на Афродита моментално се промени:

- Какво се е случило?

Знаеше ли, че белият бик е лош, а черният - добър?

- Да, не ти ли казах?

- Не, което се оказа адски голяма грешка, защото аз призовах белия.

- О, това определено не е добре. Какво се случи ?

_ Не е добре? Предположението ти е право в десетката, Афродита. Беше прекалено зле. Много, много зле.

Стиви Рей си помисли да помоли Крамиша, Ленобия и Сапфир да излязат, за да може да поговори с Афродита насаме, а после да избухне и да се наплаче на воля. Но знаеше, че те трябва да чуят, каквото има да разкаже. За съжаление проблемите не изчезват, ако решим да им обърнем гръб.

- Афродита, нямаш представа какво значи зло. На фона му Неферет изглежда като малко дете. - Тя игнорира възмутения поглед на Сапфир. - И е по-могъщо, отколкото изобщо някой би могъл да си представи. Не бих могла да се преборя с него. Не мисля, че някой изобщо би могъл, освен черният бик.

- В такъв случай как се отърва от него? - Афродита се замисли за миг, а после продължи: - Ти се отърва от него, нали? Не си под някое заклинание, така че да те използва за марионетка със селски акцент, нали?

- Това е просто нелепо, Афродита.

- Кажи нещо, е което да ми докажеш, че наистина си ти.

- Последния път каза, че съм бавно загряваща, за което отново ще ти повторя, че не е никак мило.

- Ясно, ти си. Е, и как се измъкна от бика?

- Успях да призова другия бик, а той е толкова добър, колкото белият е зъл. Той се пребори с него и двата изчезнаха заедно.

Значи не успя да научиш нищо?