Изпепелена

- Напротив, научих. — Стиви Рей присви очи и се концентрира максимално, за да си спомни дума по дума какво й каза белият бик. - Попитах го как Старк може да се добере до Зоуи и да я защити, докато събере душата си в едно и се върне. Ето какво ми отговори той: Воинът трябва да потърси в кръвта си мост към Острова на жените, а после трябва да се пребори със себе си, за да достигне мястото. Само признаването на едното пред другото ще му позволи да се събере с неговата Жрица. След като се съберат, единствено тя, а не той, ще може да реши дали да се върне или не.

- Казал е Островът на жените, сигурна ли си в това?

- Да, потвърждавам. Точно това каза.

- Аха, добре. Чакай да го запиша дословно, за да не забравя някоя подробност.

Стиви Рей чуваше как Афродита драска върху листа. Ко-гато приключи, гласът й беше изпълнен с въодушевление: Това значи, че сме на прав път! Но как, по дяволите, Старк ще открие мост, като гледа някаква кръв? И какво значи това, че трябва да се пребори със себе си?

Стиви Рей въздъхна. Вече започваше да я боли главата:

- Нямам представа, но за да се добера до този отговор едва не се простих с живота си, така че би трябвало да значи нещо важно.

Тогава нека Старк да го разбере. - Афродита се поколеба, преди да продължи. - Ако черният бик е толкова добър, зайю просто не го призовеш още веднъж и...

- Не! - извика Стиви Рей с такава решителност, че всички в стаята подскочиха. - Никога повече! И не трябва да допускаш никой да призовава който и да било от двата бика. Цената е твърде висока.

- Какво имаш предвид с това?

- Те са прекалено могъщи и не могат да бъдат контролирани, независимо дали са добри или лоши. Афродита, има неща, в които човек просто не трябва да се забърква и тези бикове са едни от тях. А и не съм сигурна дали само единият може да бъде призован, без да се появи и другият. А повярвай ми, не искаш никога, никога да срещнеш белия бик.

Добре, добре. Успокой се. Ясно ми е за какво говориш. Да ти кажа честно, имам много зловещо предчувствие само като си говорим за тях. Мисля, че си права. Не се притеснявай. Никой няма да прави нищо, освен да се опита да помогне на Старк да открие този кръвен мост към Острова на жените.

- Афродита, не мисля, че става дума за кръвен мост. Това дори не звучи смислено.

Стиви Рей потърка челото си с болезнена гримаса и забе-ляза, че ръката й трепери.

Добре, достатъчно засега - прошепна Ленобия. - Силна си, но не си безсмъртна.

Стиви Рей погледна стреснато повелителката на конете, но в очите й не откри намек за нещо друго, освен загриженост.

- Хей. трябва да затварям вече. Не се чувствам много добре.

- О, мамка му. Не си пред умиране пак, нали? Много се притеснявам, като започнеш да го правиш.

- Не, не съм пред умиране вече. А ти не си точно любезна. Въобще. Ще ти се обадя по-късно. Предай поздрави на всички.

- Да, ще разпръсна любов навред. Чао, тъпчо.

Стиви Рей натисна бутона за край на разговора, върна телефона на Крамиша и се отпусна тежко на възглавницата.

- Нали не възразявате да подремна малко?

- Пийни още малко от това - каза Сапфир и й даде поредното пликче с кръв. - После поспи. А вие двете ще трябва да си тръгнете и да я оставите да си почива.

После сестрата изхвърли напоените с кръв тампони, свали латексовите си ръкавици и застана на вратата, като пот-ропваше с крак нетърпеливо и гледаше Крамиша и Ленобия многозначително.

- Ще дойда да те видя като се наспиш каза Ленобия.

Звучи добре - отвърна Стиви Рей.

Ленобия стисна ръката й и излезе от стаята. Тогава Крамиша се доближи до леглото и Стиви Рей си помисли, че

момичето се кани да я прегърне или дори по-лошо, да я целуне. Вместо това Крамиша я погледна в очите и прошепна:

С душата гледай, не с очите

Със звяр щом искаш да танцуваш

Под маската му надникни

Стиви Рей изтръпна:

- Предполагам, че трябваше да те слушам по-внимателно. Може би някак си щях да се досетя, че призовавам грешния бик - прошепна тя в отговор.

Крамиша я погледна с разбиране:

- И все още трябва да ме слушаш внимателно. Нещо в мен ми подсказва, че не си приключила танците със зверове. - После тя се изправи и добави на висок глас. - Наспи се. Утре ще се нуждаеш от всичкия си здрав разум.

Когато вратата се затвори и я оставиха сама, Стиви Рей въздъхна с облекчение. Изпи последното пликче с кръв, зави се догоре с одеялото и започна да върти една руса къдрица около пръста си. Беше напълно изтощена. Явно всичките сили от кръвта на Репхайм се бяха изчерпали, за да я възцтановят.

Репхайм...