Изпепелена

- Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш внимателна каза той Имаш сили и способности на границата на възможното, но не си безсмъртна, Стийи Рей. Не забравяй това.

- Ще бъда внимателна, обещавам.

- Аз ще отида с нея каза Крамиша. - Ще хвърлям по едно око на небето за разни птицеподобни. Притежавам дарбата да крещя смъртоносно. Ако само се покаже някой от тях, ще се постарая целият свят да научи.

Дракона кимна, но не изглеждаше особено убеден. Стиви Рей изпита истинско облекчение, когато Ленобия го повика и започна да си говори с него за часовете му по фехтовка. Имаше идея да ги направи задължителни за всички ученици.

Стиви Рей се изниза от стаята и започна да се чуди как да се отърве от Крамиша, която се бе лепнала за нея. Точно тогава и Далас се присъедини към тях:

- Може ли да поговорим за миг, преди да тръгнеш!

- Ще те чакам в колата на Зоуи - каза Крамиша. - И не, няма да се отървеш от мен.

Стиви Рей я изгледа как се отдалечава по коридора и след това неохотно се обърна към Далас. ^

- Може ли да влезем вътре? - попита той.

- Да, но трябва да тръгвам след малко.

Без да казва нищо, Далас отвори вратата пред нея и двамата пристъпиха в хладната и мрачна стая, в която се носеше миризма на книги и полирани дървени мебели. ^

- С теб няма да сме заедно повече, нали? - каза той набързо.

- Моля? Няма да сме заедно? Какво искаш да кажеш/

Той скръсти ръце пред гърдите си изглеждаше много сконфузено:

- Имам предвид, че бяхме нещо като гаджета. Ти беше приятелката ми. Но вече не искаш да си такава и аз го разбирам. Права си, че не можах да направя абсолютно нищо, за да те защитя от онова птицеподобно. Искам само да знаеш, че няма да се превърна в някой задник заради това, че се разделяме. Все още ще съм до теб, момиче, защото ти винаги Lite си моята Висша Жрица.

- Аз не ибкам да късаме! - изстреля Стиви Рей.

- Не искаш ли?

-Не.

Наистина не искаше. Изведнъж се замисли за него, за сърцето и добротата, която го изпълваше, и беше очевидно, че мисълта да го загуби никак не й хареса.

- Далас, извинявай, че се държах така. Бях ранена и не на себе си, но не съм искала да те засегна. Аз самата не можех да изляза от проклетия кръг, така че нямаше начин нито ти, нито който и да било друг да влезеше при мен.

Той я стрелна с поглед:

- Но гарванът влезе някак си.

Ами да, както ти каза, той е на страната на Мрака отвърна тя, макар че начинът, по който Далас спомена Репхайм, й подейства като студен душ.

- Има много същества на страната на Мрака наоколо -каза Далас. - И голяма част от тях като че ли все налитат на теб. Така че бъди предпазлива, става ли? - Той се протегна и отметна руса къдрица от лицето й. - Няма да го понеса, ако нещо ти се случи. - Той отпусна ръка на рамото й и с палец нежно я докосна по врата.

Ще внимавам - каза тя нежно.

- Значи наистина не искаш да късаме?

Тя поклати глава.

- Чудесно, защото аз също не искам.

Далас се наведе и я придърпа към себе си. Устните им се срещнаха в нерешителна целувка. Тя поиска да се отпусне и разтопи в ръцете му. Той определено се целуваше добре, а и на нея й харесваше. Харесваше й вкусът му. Той знаеше, че тя обича да я масажира по гърба, така че когато я обгърна с ръце, те се плъзнаха под блузата й, но не за да я награби за циците, както повечето момчета биха направили. Вместо това той започна да разтрива с нежни движения долната част на гърба й, като я притискаше все повече към себе си и задълбочи целувката.

Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.

Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.

- Трябва да тръгвам, забрави ли?

Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.

- Всъщност бях забравил - каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й. - Хайде, ще те изпратя до колата.

Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.

СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА Стиви Рей

- Той е луд по теб - каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?

Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:

В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.

- Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.

- Чао, Крамиша.

- Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.

Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:

- Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?

Разбира се, че помня.

- Е, направих го. И открих нещо.