Изпепелена

- Напротив. Освен това монахините се молят за Зоуи и никак не ми изглежда редно да въвличаш молеща се монахиня в лъжите си.

Добре. Ще ида до тунелите да ги проверя сама, ако така ще се почувстваш по-добре.

Стиви Рей не можеше да повярва, че Крамиша прави такъв въпрос от казването на малка безобидна лъжа, а и всичко това й костваше време. Време, далеч от Репхайм, който неизвестно колко беше пострадал от гнусния бял бик. Тя си спомни агонията, която изпита, когато Мракът я докосна, за да пие от нея, и знаеше, че за Репхайм е било двойно по-лошо. Този път имаше повече работа с него, отколкото просто да го превърже и нахрани. Колко ли бе пострадал? В ума си все още виждаше сцената, в която бикът се беше надвесил над него с почервенял от кръвта му език.

Изведнъж Стиви Рей осъзна, че Крамиша просто стои мълчаливо до нея и я наблюдава. Тя поклати глава и изтърси първото нещо, което й дойде наум:

Виж, просто не ми се занимава с тъпотиите, които ме чакат, когато всички в Дома на нощта разберат, че съм прекарала една - две минути сама.

- Лъжеш.

- Аз съм ти Висша Жрица!

- Тогава се дръж като такава отвърна Крамиша. - Кажи ми истината, къде отиваш?

- Отивам да се видя с едно момче и не искам всички да разберат за това.

Крамиша наклони глава:

- Това малко повече ми се връзва. Той не е нито новак,

нито вампир, нали? ^

- Не - отвърна Стиви Рей съвсем честно. - Той е нещо,

което никой не би харесал.

- Не те малтретира, нали? Това е голяма гадост, познавам няколко момичета в такова положение и не могат да се отърват.

- Крамиша, аз мога да накарам земята да изригне и да погълне когото й кажа. Защо някой изобщо би ме ударил?

- Това значи, че е човек, при това сигурно женен.

Не, не е женен отрече Стиви Рей.

- Хм - изсумтя Крамиша под носа си. - Да не е някой задник?

Не мисля така.

- Любовта е голяма простотия.

Да. Но аз не съм казала, че съм влюбена в него добави тя колебливо. Казах просто, че...

- Разбърква ти главата, а ти определено нямаш нужда от това точно сега. - Крамиша се замисли. Добре, какво ще кажеш да направим така - ще помоля някоя от монахините да ме откара обратно в Дома на нощта, а когато всички откачат, като разберат, че си някъде там сама, ще им кажа, че си отишла на среща с някакъв мъж и на практика не си сама. А и това няма да е лъжа.

- Трябва ли да им казваш, че е мъж? - замисли се Стиви Рей.

- Ще го кажа само ако някой ме попита изрично.

- Добре, става - съгласи се Стиви Рей.

- Знаеш, че трябва да си изясниш всичко с него рано или късно. А ако не е женен, няма кой знае какъв проблем. Ти си Висша Жрица. Можеш да имаш човешки консорт и вам-пирски съпруг едновременно.

- Мислиш ли, че Далас би се примирил с такова нещо? -попита тя.

- Ами ще му се наложи, ако иска да бъде с Висшата Жрица. Всички вампири знаят това.

Е, Далас още не е вампир, така че ще е малко прекалено да го питам такова нещо. А и знам, че това ще нарани чувствата му. Не искам и да го правя.

И аз бих ти казала недей, но мисля, че и без това ти идва твърде много. Далас ще трябва да се научи да се примирява. Това, което трябва да прецениш сега, е дали този човек си струва.

- Знам това, Крамиша. Точно това се опитвам да направя. Така че до скоро. Ще се видим в Дома на нощта по-късно.

Стиви Рей се запъти към колата.

- Хей! - извика Крамиша след нея. Да не е черен случайно?

Като се замисли за черните като нощта криле на Репхайм, Стиви Рей я погледна през рамо:

Какво значение има цветът?

- Има огромно значение, ако заради това се срамуваш от него.

- Крамиша, това е просто глупаво. Не. Не е черен. И не, нямаше да се срамувам от него, ако беше. Боже! Казвам ти чао. Отново.

- Просто проверявах.

- Просто не си наред - измърмори Стиви Рей и тръгна отново към колата.

- Чух те! - каза Крамиша.

-Добре! - извика Стиви Рей. Влезе в колата на Зоуи и се насочи към музея, като си говореше на глас:

- Не, Крамиша, не е черен. Той е убиец, придобил злобата от баща си, и не само белите ще побеснеят, като разберат. Всички до един ще побеснеят.

И после, без изобщо да го очаква, тя се разсмя.

ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА Репхайм

Като отвори очи, Репхайм видя Стиви Рей да клечи до гнездото му и да го изучава с поглед толкова концентрирано, че между веждите й се бе образувала бразда, от която червеният й полумесец изглеждаше странно разкривен. Русите й къдрици бяха разпилени около лицето й и това й придаваше вид на момиченце. Той изведнъж се отдръпна назад, осъзнавайки колко млада е тя всъщност. И независимо от могъщия елемент, който можеше да управлява, той потръпна от мисълта колко уязвима я прави младостта й.

- Хей, буден ли си? - попита тя.

- Защо ме гледаш така? - каза той с подчертано груб глас, подразнен, че беше достатъчно само да я види, за да започне да се тревожи за безопасността й.

- Ами, опитвам се да разбера колко близо си до умирането този път.

- Баща ми е безсмъртен. Не е лесно да бъда убит.

Той се застави да стане, без да гримасничи от болка.