Изпепелена

Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) — Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това. - Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.

- Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.

Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:

Меч с две остриета

С едната страна унищожава

А с другата освобождава

Аз съм твоят гордиев възел

Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?

Следвай истината и ще ме намериш по вода

Пречисти ме с огън

Никога вече не ме заравяй под земята

Въздухът ще ти прошепне

Онова, което духът вече знае.

Че дори разбито,

Всичко е възможно.

Ако вярваш.

И тогава и двамата ще бъдем свободни.

- Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.

Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.

- Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.

- Напълно съм сигурна, че е така.

- Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.

- Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ - цитира Крамиша.

“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.

- Както и Калона добави Крамиша.

- С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?

- Ще ме намериш по вода.

- И точно така стана. Сан Клементе е остров и е на вода.

- Също така се казва, че Зоуи трябва да следва истината. Какво според теб значи това?

Не съм сто процента сигурна, но имам идея. Последния път, когато говорих със Зоуи, й казах да следва сърцето си, независимо че на всички останали може да им се струва, че не постъпва правилно. Просто да следва вътрешното си чувство, ако всичко в нея й подсказва, че е на прав път. - Стиви Рей замълча, защото й идваше да закрещи. - Чувствам се много виновна, че й казах това. Заради случилото се после.

- Но може би имаш право и това, което стана е нея, е трябвало да се случи, защото аз също смятам, че е правилно да слушаш сърцето си и да следващ това, в което вярваш. Дори всички останали да казват, че грешиш.

Стиви Рей се въодушеви:

- И ако тя прави това. значи се придържа към истината в сърцето си и краят на стихотворението ще се сбъдне. Тя ще бъде свободна.

Звучи ми логично, Стиви Рей. Някак си вътрешно усещам, че е вярно.

Аз също каза тя и се усмихна доволно на Крамиша.

- Добре, но Зи трябва да знае всичко това. Стихотворението звучи като някакви инструкции. Първата стъпка е да го намери по вода. Това вече се случи. После да...

- Да го пречисти чрез огън - прекъсна я Стиви Рей. А после не се ли казваше нещо за въздух и земя?

- Да, и дух. Всичките пет елемента се споменават.

- Всичките дарби на Зи, завършвайки с духа, който е най-силният й елемент.

- И този, в чийто свят се намира тя сега - каза Крамиша.

- Добре, не го казвам само защото аз съм написала якото стихотворение, но Зоуи трябва да научи тези неща. За да се върне. Иначе ще бъде убита от каквото там я преследва.

- О, вярвам ти.

- А как ще го направиш?

- Аз? Няма да съм аз. Аз не мога. Моят елемент е земята. Няма начин духът ми да се откъсне и да иде в Отвъдното. Стиви Рей потръпна. Само от мисълта за това я побиха тръпки. - Но Старк ще трябва да си закара задника дотам. Ще му се наложи. Така каза отвратителната крава.

- Бик - поправи я Крамиша.

- Каквото е там.

- Искаш ли да се обадя на Старк и да му прочета стихотворението? Имаш ли номера му?

Не - замисли се Стиви Рей. - Афродита каза, че той съвсем е мръднал с главата. Може би няма да обърне внимание на стихотворението. Сигурно ще реши, че си има други по-важни неща за правене.

- Е, няма да е прав.

- Така е, съгласна съм. Но най-доброто, което можем да направим, е да предадем стихотворението на Афродита. Тя е гаднярка, но разбира колко важно е всичко това.

- Понеже е толкова гадна, няма начин да допусне Старк да я игнорира.

- Точно така. Напиши й съобщение и й кажи, че Старк трябва да запомни това и да го каже на Зоуи. И да е наясно, че това е пророчество, а не просто някакво стихотворение.

- Да ти кажа, сериозно се съмнявам в количеството на здравия й разум, щом не харесва поезия.

- Момиче, обясняваш ми очевидни работи. - каза Стиви Рей.

- Мхм, само това исках да кажа.

И докато Стиви Рей паркираше на прясно асфалтирания паркинг на абатството, Крамиша бе надвесила глава над телефона си и пишеше съобщението.