Камъкът на раздялата

— Да, Сеоман. — Тя свали от раменете си раницата, която бе носила, и му я подаде. — Това е за теб… не — поправи се тя, — не е за теб. Трябва да я занесеш на твоя принц Джосуа, от Амерасу. Тя каза, че е убедена, че той ще знае какво да прави с нея — ако не сега, то поне скоро.

— Амерасу? Тя е изпратила това?!

Адиту го погали по бузата.

— Не точно, Сеоман. Първата баба ме помоли да я занеса, ако затворничеството ти не свърши. Тъй като ти бе освободен, аз ти я давам. — Тя пак го погали по бузата. — Радвам се, че си свободен. Болеше ме да те гледам толкова нещастен. Добре е, че те познавам… — Тя се наведе и го целуна. Въпреки всичко, което се бе случило, той все пак усети как сърцето му забързва, когато устните й докоснаха неговите. Бяха топли и сухи и имаха вкус на мента.

Адиту отстъпи назад.

— Довиждане, Снежнокъдри. Трябва да се върна и да скърбя.

И преди той да успее дори да вдигне ръка, за да й помаха, се обърна и изчезна сред дърветата. Той се взира още няколко мига, търсейки някаква следа от слабата й фигура, но Адиту си бе отишла. Саймън се обърна и се качи в малката лодка. Раницата тежеше доста, но той бе прекалено уморен дори да се поинтересува какво може да има в нея. Помисли си колко хубаво ще е да заспи в лодката тук, на края на голямата гора. Щеше да е истинско щастие, ако можеше да заспи и да не се събуди цяла година и един ден. Но вместо това взе греблото и подкара лодката по спокойната вода.

Следобедът отмина и дойде дълбоката хладина на вечерта. Докато се носеше към нарастващата сянка на Сесуад’ра, Саймън усети как тишината на зимния свят го обвива и го кара да са замисли дали не е единственото живо, мърдащо нещо по повърхността на Остен Ард.

Дълго не забеляза, че пред него, на забуления в сумрак бряг, пламтят факли. А когато най-после ги видя, бе достатъчно близо, за да чуе и гласовете. Ръцете му бяха студени и изтръпнали. Вече нямаше сили да гребе, но една огромна пляскаща фигура — Слудиг? — загази през водата пред скалистия бряг и го издърпа на сушата. Извадиха го от лодката и го понесоха по брега, а после видя засмени, осветени от факлите лица. Изглеждаха му познати, но чувството за нереалност го бе обзело отново. Той си спомни къде се намира едва когато видя най-дребната фигура. Саймън грабна Бинабик в прегръдката си; плачеше, без да се срамува от това.

— Приятелю Саймън! — изхихика Бинабик и го потупа по гърба с малките си ръце. — Кинкипа е добра! Каква радост! Наистина радост! В дните, откакто дойдох тук, почти бях загубил надежда да те видя отново.

Саймън плачеше, неспособен да проговори. Най-накрая, когато сълзите спряха, пусна мъничкия трол на земята.

— Бинабик — каза младежът прегракнало. — О, Бинабик! Видях ужасни неща.

— Не сега, Саймън, не сега. — Тролът го хвана здраво за ръката. — Ела. Ела на върха на хълма. Там са накладени огньове и съм сигурен, че има и нещо за ядене. Ела.

И мъничкият трол го поведе. Познатите лица останаха назад, говореха си и се смееха. Пламъците на факлите съскаха под меко падащия сняг. Нечий глас запя хубава проста мелодия — сладкият чист глас се издигаше към небето и ехтеше над черната вода.

Приложение

ХОРА

Еркинландци

Барнабас — клисар в параклиса на Хейхолт

Брюгар — граф на Уестфолд, главен управител на Хейхолт под управлението на Елиас

Гамуолд — войник, умира в Алдхеорте по време на норнска атака

Годуиг — барон на Селодшайър

Гримрик — войник, спътник на Саймън в пътешествието му от Наглимунд

Гутулф — граф на Утаниат, Ръката на Върховния владетел

Деорнот, сър — рицар на Джосуа, понякога го наричат „Дясната ръка на принца“

Джак Мандуоуд — митичен горски разбойник

Джакоб — дворцов свещар

Джейл — дворцова камериерка

Джеръмайъс — момчето на свещаря

Джон — крал Джон Презвитер, Върховен владетел

Джосуа, принц — по-малкият син на Джон, господар на Наглимунд, наричан Безръкия

Джудит — готвачка и управителка на кухнята

Ейлстан Фискерн — Крал на рибарите, първият еркинландски господар на Хейхолт

Елиас — Върховен крал, син на Престър Джон, брат на Джосуа

Етелбърн — войник, спътник на Саймън в пътешествието му от Наглимунд

Инч — леяр, някогашен помощник на Моргенес

Йелда — жена от Фолшайър, заселничка в Гадринсет

Колмънд — оръженосец на Камарис, по-късно барон на Родстанби

Лангриан — хоудрундски монах

Лелет — прислужница на Мириамел

Малахиас — един от псевдонимите на Мириамел

Мария — един от псевдонимите на Мириамел

Мириамел, принцеса — единственото дете на Елиас

Моргенес, доктор — Носител на свитъка, доктор в двореца на крал Джон, приятел на Саймън

Осгал — един от митичната банда на Джак Мандуоуд

Остраел — копиеносец от Наглимунд, син на Фирсфрам от Ранчестър

Първи кухненски помощник — началникът на Саймън в Хейхолт

Рейчъл — управителка на камериерките, наричана „Драконката“

Рубен Мечока — дворцов ковач