Камъкът на раздялата

Чак след като Гутулф стигна Престола от драконова кост, Елиас отпусна ръцете си в скута. Сините кръгове под очите му изглеждаха така, сякаш погледът на краля се бе отдръпнал навътре в главата му. За момент на графа дори му се стори, че кралят наднича от някаква тъмна дупка, от някакъв капан, в който е попаднал. В гласа на Елиас се прокрадна бледа нишка на отчаяние:

— Трябва да ме пазиш от предателство, Гутулф. В момента съм уязвим, но ни чакат велики дела. Тази земя ще преживее такъв златен век, за който философите и монасите само са си мечтали… но аз трябва да оживея. Трябва да оживея, или всичко ще пропадне. Всичко ще стане на пепел. — Елиас се наведе напред и сграбчи мазолестата ръка на Гутулф с пръсти, студени като рибешки опашки.

— Трябва да ми помогнеш, Гутулф. — В измъчения му глас прозвуча силна нотка. За момент графът видя в краля своя другар от многото битки и многото таверни: такъв, какъвто го помнеше, което само направи думите на Елиас още по-болезнени. — Фенгболд и Готвиг, а и останалите, са глупаци. Хелфсин е като изплашен заек. Ти си единственият човек в целия свят, на когото мога да вярвам… освен Приратес, разбира се. Вие двамата сте единствените, чиято вярност към мен е несъмнена.

Кралят се отпусна назад и отново покри очите си и стисна зъби, все едно нещо го болеше. После махна с ръка, за да освободи Гутулф. Графът погледна Приратес, но червеният монах само поклати глава и се обърна, за да напълни отново чашата на Елиас.

Докато вървеше по осветения от лампи коридор, Гутулф усети тежък камък от страх да се загнездва в корема му. И бавно започна да обмисля немислимото.

Мириамел издърпа ръката си от хватката на граф Стреаве, рязко отстъпи назад и падна в стола, който човекът с маската на череп беше поставил зад нея. За момент остана там, като в капан, после попита:

— Откъде знаехте, че съм аз? И че идвам насам?

Графът захихика и потупа с пръст лисичата маска, която бе свалил.

— Силните разчитат на силата си. Не толкова силните трябва да са хитри и бързи.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— О! — Стреаве повдигна вежда. После се обърна към череполикия си помощник. — Можеш да си вървиш, Ленти. Изчакай с хората си навън.

— Но навън вали — скръбно отвърна Ленти. Костената му маска се разклати, очите му надзъртаха от черните кухини. Графът сприхаво каза:

— Тогава чакай на горния етаж, глупако! Ще позвъня, когато имам нужда от теб.

Ленти се поклони небрежно, после хвърли един поглед на Мириамел и излезе. Стреаве въздъхна.

— Ех, ама и той е един. Понякога се държи като дете. Но все пак прави онова, което му се казва. Това е повече, отколкото може да се каже за много от тези, които ми служат.

Графът побутна гарафата с вино към брат Кадрах, който я помириса подозрително, очевидно раздвоен.

— О, стига! Пий! Да не мислиш, че бих минал през всички тези неприятности да ви прекарам през Ансис Пелипе, само за да ви отровя в една от собствените си резиденции? Ако исках да умрете, щяхте да плувате по очи в залива още преди да сте слезли от кораба.

— Това не ме прави по-спокойна — намеси се Мириамел; започваше да се окопитва, а и беше ядосана. — Ако намеренията ви са честни, графе, тогава защо ни доведохте тук под заплахата на ножове?

— Ленти да не ви каза, че има нож?

— Съвсем определено — язвително отвърна Мириамел. — Да не искате да кажете, че няма?

Старецът се изкикоти:

— Благословена Елисия, разбира се, че има! Десетки ножове, с всякаква форма и дължина, някои заточени и от двете страни, някои с по две остриета. Ленти има повече ножове, отколкото вие зъби. Само че винаги му повтарям да не го разгласява непрекъснато. Из целия град го наричат Ленти Ави Стето.

Стреаве спря да се смее с леко изхриптяване. Мириамел погледна към Кадрах за обяснение, но монахът бе погълнат от виното на графа — явно бе решил, че е безопасно.

— А какво значи… Ави Стето?

Стреаве гордо поклати глава.

— Това е „имам нож“ на пердруински. А той знае как да използва играчките си, наистина знае…

— И все пак как разбрахте за нас, господине? — попита Кадрах и обърса уста с опакото на ръката си.

— И какво ще правите с нас? — настоя Мириамел.

— Колкото до първото, както вече ви казах, слабите трябва да имат свои начини. Моят Пердруин не е държава, чиято мощ кара другите да треперят, така че вместо това трябва да имаме много добри шпиони. Всяко пристанище в Остен Ард е отворен пазар за знания, а най-добрите брокери на тях са мои. Разбрах, че сте напуснали Наглимунд, още преди да стигнете до река Гринуейд. Оттогава моите хора ви наблюдават. — Стреаве взе един червеникав плод от купата на масата и започна да го бели с треперещи пръсти. — А колкото до второто, това наистина е добър въпрос.

Той се бореше с грубата кора на плода. Мириамел внезапно изпита неочаквано съчувствие към стария граф, пресегна се внимателно и взе плода от ръцете му.

— Разрешете на мен.

Стреаве повдигна вежди и каза изненадано: