Капанът

След като здрачниците най-сетне се заситиха, облизаха окървавените си устни и увиснаха с главите надолу от улични лампи и стрехи. Или се втурнаха към крепостната стена, поглъщайки уиски от бутилките, открити в трапезарията, където тесните шлицове на прозорците послужиха като почти идеални, едва ли не направени по поръчка, стойки за спане за някои от тях. Взираха се в нощното небе, а претъпканите им с храна подути тела потръпваха от наслада. Знаеха със сигурност, че без значение колко години съществуване лежаха пред тях, тази нощ бяха достигнали своя апогей. Нищо и никога не можеше да надмине това. Може би именно по тази причина бяха така небрежни — вече не ги очакваше по-знаменателно събитие. Препълнени и заситени, потънаха в дълбок и непробуден сън, напълно забравили, че са навън и с лице на изток.

Но Ашли Джун не спа. Преследваха я спомени за сблъсъка с Джийн. Беше се надявала да го срещне в планините, но в моменти на пълна откровеност пред себе си го смяташе за мъртъв. Жертва на ноктите и зъбите на ловец или може би на дълбините на река Неде. И все пак, ето че той се появи, застанал насред празния селски площад. Като по взаимна уговорка, все едно пристигнал на среднощна среща.

Тя почувства два вида емоции. По-натрапчива беше потребността да го защити, да го предпази и прегърне. Доближи го бавно и как само й се искаше да закрещи с пълно гърло. Беше очаквала появата му да накара чувствата й към него да отслабнат и избледнеят. Но те я разтресоха също така дълбоко, както винаги преди, разпростряха се в цялото й тяло.

Изпита и нещо друго обаче. Желаеше да го разкъса. Да вкуси плътта му върху езика си, да я изпълни топлината от кръвта му, тялото му да бъде разчленено и усвоено, за да се слее с нейното, мускулите и костите му да се претопят в нейните заедно с очите, косата му и всяка негова молекула и атом. Да усети как той се просмуква в нея, докато преминава през организма й и поема към смъртта посредством цялото й същество.

Безспорното противоречие в тези две емоции я завладя и я накара да се закове на място. Докато не беше пронизана от трето чувство, което потуши всичко останало. Ревност. Забеляза момичето, стоящо до Джийн и твърде ясно долови близостта и естествената връзка помежду им. У Ашли Джун забушува ярост и я накара да се хвърли в акция. Беше открила мишена и тя не беше Джийн.