Капанът

Не съвсем. Макар мирисът да беше толкова далечен, мигом разбра, че съществува една идея разлика. По същия начин, по който мирисът на членовете на едно семейство е много сходен, с едва забележими нюанси. Като между братя и сестри. Майки и дъщери. Бащи и синове.

Последва слабо изразената следа, но я изгуби, когато задуха вятър. Изчака; тя беше търпелива — имаше достатъчно време. И след като вятърът утихна, отново откри мириса. Съвсем тънка струйка. Отведе я надалече от центъра на селото и после към една уединена постройка, която се издигаше на границата с гората. Сградата напомняше на бетоново блокче заради липсата на прозорци и на всякаква естетика. Застана пред затворената врата и започна да души. На вратата, също като на самата сграда, и бе спестена тазвечершната разруха. Никой хепър не беше потърсил убежище на това отдалечено място, така че никой от здрачниците не беше безчинствал тук.

В нея се помещаваше лаборатория. Вътре мирисът, сходен с този на Джийн, беше по-наситен, трупан с месеци. Излъчваше се от епруветките, флаконите, колбите и очилата, от работните повърхности и табуретките, от хамака в ъгъла. Тя затвори очи и се концентрира, като разшири леко ноздри. Мирисът, близък до този на Джийн, имаше характеристиките на кръвен роднина на Джийн. По-възрастен. Мъж, Може би бащата на Джийн?

След преобразяването изостреното й обоняние никога не спираше да я смайва; но беше на път да се удиви още повече. Защото този аромат накара далечен спомен да изплува на повърхността. Беше подушвала тази миризма преди много време, когато беше малко дете, когато още беше хепър и дори не осъзнаваше, че я долавя, а още по-малко, че я скътва в спомените си.

Мирисът, сходен с този на Джийн, беше мирисът на лекаря.

На мъжа, направил й онази ужасна операция преди десет години. Тялото й се напрегна при спомена.

Отдалечи се от работните повърхности и се насочи към дъното на лабораторията. В далечния край миризмата, сходна с тази на Джийн, отслабна и тя беше на път да смени посоката, когато долови нещо любопитно. Всъщност не самия аромат беше толкова необичаен, тъй като беше все същият, а мястото, от което се носеше. Идваше от пода. Задуши. Не, идваше изпод пода.

Сведе глава и се взря надолу.

Миг по-късно ръцете й вече бяха под дъските на пода. Пръстите й напипаха металния капак на малко сандъче. Отстрани още няколко дъски и изтъкна сандъчето навън.