Капанът

Ашли Джун засмука от кръвта на момичето. Принадлежаща на девственица, гореща и чиста, тя се лееше в гърлото на Ашли Джун също като лава. За един кратък отрязък от време забрави за Джийн. Но само за няколко секунди. Друг ловец се намеси, хвърлил око на Джийн. Ашли Джун изпита потребност да го предпази и бързо се зае с натрапницата. Но после Джийн беше изчезнал. Тя го подгони докато той се носеше по поляната по посока на гарата. Тичаше не за да го залови, а за да го защити. Изпревари общата маса, препречи пътя на много от ловците и ги повали на земята. Само че те бяха твърде много и скоро я надвиха.

И все пак Джийн се измъкна. Зърна го приклекнал в един от вагоните, докато разстоянието помежду им се увеличаваше все повече. И после влакът премина по моста и набра скорост. Но нямаше значение. Впери поглед в чезнещите в гънките на планината релси. Те щяха да я отведат до него. Отново щеше да го открие.

Решителността й вдъхваше енергия и правеше съня невъзможен. Докато всички други — след като всеки хепър беше разкъсан, всяко петънце кръв облизано и всяка кост разтрошена и погълната — се бяха отдали на необезпокояван от нищо отдих, тя бродеше по улиците, из постройките и край крепостната стена. Нощта принадлежеше само на нея. Тя беше самотно бяло петънце, движещо се под балдахин, осеян с безброй звезди.

Звезди. Помнеше нощта (оттогава не беше минало толкова много време, а колко отдавна й се струваше), когато тя беше тази, чиято ръка държеше той, кожата на дланта му докосваше нейната. Лежаха (толкова странно изкълчване на тялото от сегашна гледна точка) на покрива на Института да хепъри под онези прекрасни блещукащи точици, незасягани от яркостта на луната. Приглушените звуци от гала вечерта под тях се носеха напълно безобидно нагоре в нощта. Джийн й шепнеше и от устните му се откъсна странен смях, докато тя чешеше китката си.

Джийн беше небрежен в това отношение, по-малко дисциплиниран от нея. А дали причината не беше, че хепърската природа за него беше по-присъща, притежаваше вродена сила, която не можеше да бъде потъпкана въпреки старателните и целенасочени усилия? При всички случаи обаче тя беше тази, която се поддаде първа и този факт още я изненадваше.

Не спря да обикаля селото пред остатъка от нощта. Движеше се безцелно, но в някакъв момент долови аромат. Само лек повей, но той я накара да замръзне на място.

Миришеше на Джийн.