Капанът

— Между нас и метрополиса стои непреодолима бариера от километри разстояние под ярката слънчева светлина — обяснява Владетеля. — Все едно, че помежду ни с момичето има непробиваема стена. Колкото и да сме отчаяни, истината е, че просто няма начин да се доберем до нея. Не и преди да се появи в Конгресния център веднага след настъпването на нощта. Не и преди да сподели с целия свят тази фатална тайна. — Прешлените на шията му пропукват. — Но не е като да нямаме варианти.

— Аз няма да отида. Дори не си го помисляй.

Той се взира в мен извинително.

— Знам как се чувстваш. Наистина знам. — Палецът му потърква бутона. — Искрено съжалявам, че така изведнъж се струпа на главата ти. В един идеален свят вече би било тъмно и бихме могли да изпратим собствен екип убийци. Но светът не е идеално място, нали така? Налага се да сме практични, да бъдем реалисти. Както виждам аз нещата, единственият човек, разполагащ с шансове успешно да унищожи момичето, притежава две качества: първо, способен е да издържи под слънцето и второ, наясно е как да се слее с тълпата въпреки новооткритото си амплоа. И това — казва той и ме поглежда с възхищение — си ти.

— Няма да го изпълня. Не съм ви момче за всичко. Нека поданиците ви да цъфнат тук и да…

— Наистина съжалявам да го кажа, но ми е ужасно лесно да натисна този бутон. Имам предвид, ако не отстъпиш.

— Давай.

— Хм — колебае се той. — Ще водя тук по един хепър, който да бъде жертван, докато не се отзовеш на молбата ми.

— Направи го.

Той мълчи за кратко.

— Добре, ще доведа само един. Момичето. Онази хубавичката от купола. Онази, която обозначаваш като „Сиси“. Появи ли се, ще натисна този бутон. Хората от персонала ми ще й се нахвърлят.

— Давай. — Но отговорът излиза от устата ми с миг закъснение, гласът ми е с една идея по-тънък, отколкото е редно. Те знаят. Чешат китките си от другата страна на стъклото.

— Да, бих могъл да я доведа тук горе още сега. Няма да отнеме повече от две минути. После лапането ще започне. Ам-ам. — От другата страна зазвучава хоров вой. Владетеля ги подмамва, подстрекава желанията им.

— Направи го — заявявам. — И без друго всички сме мъртви.

— Наистина ли? Ами ако ти кажа, че нещата не стоят така? Ако ти дам обещание? — Вперил е в мен поглед, пълен с невинност, която граничи с цинизъм. — Ами ако се закълна, че елиминираш ли момичето, преди да е разкрила истината, аз ще те даря със свобода? Двамата, теб и „Сиси“. И само за да демонстрирам добра боля, ще добавя и малкото момче от купола, ако го желаеш. Онзи, когото обозначавате като „Дейвид“. Ще освободим и трима ви.

— Също и Епап.

Владетеля прави пауза.

— О, да, Епап. — Стиска устни. — Тук може да възникне малък проблем.

— Какво имаш предвид?

— Той… Ами, чуй ме, наистина съжалявам. Разкайвам се. Моля те да приемеш извиненията ми.

Гърлото ми се стяга от тревога.

— Какво сте му направили?

Владетеля се поколебава.

— Ами… Просто аз… Наистина не е лесно…

Насочвам поглед към заобикалящите ни аквариуми, осъзнал потресаващата истина. В тях плават тъмни тела, някои са с лице към мен, а други с гръб. Но никое от тях няма физиката на Епап. Което оставя само една друга възможност.

— Изяде ли го? — питам.

Владетеля облизва долната си устна.

— Не. — Не казва нищо повече.

— Някой друг ли го изяде?

— Не. Поне не мисля така. Не знам.

От ъгълчето на устата му капе слюнка и се стича до върха на брадичката. Капката се задържа там, расте, но не се откъсва.

— Ще бъда откровен с теб — подхваща. — Бях си наумил за Епап онзи аквариум там. Празен е от цяла седмица, плаче да бъде населен. Епап би бил идеален за него. Обикновено не ни попадат такива зрели и високи момчета; би бил идеално допълнение към колекцията ми. Така различен от обичайните дребни хлапаци.

— Просто ми кажи къде е — настоявам.

Владетеля посърва заради острия ми тон.

— Ние… Отпратихме го — заеква. — Изборът му ни се стори обоснован. По-възрастен, по-зрял, както вече споменах, по-умен от малките момчета тук. Стори ни се способен да се справи със задачата…

— Отпратили сте го? Поръчали сте на него да убие момичето?

Безмълвният отговор на Владетеля ми стига.

— Как сте могли да пратите него? Той няма абсолютно никакви познания за метрополиса. Няма представа как да се слее с пейзажа, как да остане незабележим сред тълпата. Секунди след като кракът му стъпи там, ще бъде разкъсан, ако не и по-рано.

Владетеля се намръщва заради моето избухване.

— Съжалявам. Наистина съжалявам. Ти беше първият ни и безспорен избор, но главният ми съветник беше твърдо против. Убеди ме, че след като си така мускулест и добре сложен, вкусът ти ще е несравним. И че не е редно да се лишавам от най-фините ястия от хепърско месо на рождения си ден утре. Главният ми съветник категорично настоя да пратя Епап вместо теб. Все пак момчето изглеждаше способно.

Главният съветник. В опит да защити мен, своя скъпоценен Ориджин, е изпратил Епап да ме замести. Впервам поглед в тълпата в опит да го открия, но той се слива с тъмната маса тела.