Капанът

— Става ясно, че той вече не е в състояние, така че не ни остава друг избор, освен да пратим теб — обяснява Владетеля. — Всъщност далеч по-логичен избор, като се вземе предвид способността ти да преживяваш там. Познаваш метрополиса; придобил си всички нужни умения. Моят главен съветник продължава да е против. Можеш ли да повярваш, че дори предложи да отиде самият той? Каза, че щял да надене всички слънцезащитни плащове, нужни да прекоси изгаряната от слънцето земя. Подиграх му се за тази идея. Би било истинско самоубийство да се осмели да излезе там навън. Не би оцелял и десет минути със слънцезащитния плащ.

— Кога пратихте Епап?

— Трябва да са минали поне три часа. Снабдихме го с чанта с оръжия — все добри неща — кинжали, снайпери, противолунен шлем да прикрива лицето си, пушки, все неща непознати за жителите там, както и карта на метрополиса с посочени местата на болницата и Конгресния център. Качихме го на кон. И той потегли.

— И вече го броите за мъртъв?

Той отклонява неспокойно поглед от мен.

— Точно така. Съжалявам.

— Откъде знаете?

— Дадохме му още едно нещо. ТекстТранс. Много авангарден уред в действителност. Чрез него може да ни пише съобщения — които ние получаваме на мига — и ние да пишем на него. Проверявахме го на всеки час и всичко вървеше добре. През първите два часа. — Замълчава. — Но преди около час изгубихме всякаква връзка с него. Последното съобщение показа, че тъкмо е влязъл в границите на метрополиса. После нищо.

— Ще тръгна — заявявам.

— Ще тръгнеш?

— В зависимост от това дали ще изпълните условията ми.

— Казвай.

— Няма да го направя сам. Ако искате работата да бъде свършена както трябва, ако искате момичето да бъде елиминирано, ще ми трябва помощ. Нужно ми е да ме придружат още двама.

— Двама? Кои?

— Сиси и Дейвид.

Той мълчи.

— Не.

— Тогава забравете.

— Помъчи се да разбереш мотивите ми. Тримата заедно почти мигом ще бъдете забелязани в метрополиса. Снимките ви са навсякъде. Достатъчно опасно е да те пратим сам, но за теб поне знам, че имаш уменията да се държиш незабелязан. Тримата вкупом ще бъдете като крещяща табела.

— Ще носим противолунни шлемове. Те ще покриват лицата ни достатъчно добре.

Замисля се.

— Подготвили сме само два. Така че нямате достатъчно. При всички случаи никой не носи такъв на закрито. Какво ще стане, като се наложи да влезете в сграда?

— Оставете този проблем на нас. Но става дума за нас — и тримата — или никой не тръгва. Момичето с нейните бойни умения ще ни даде много по-големи шансове за убийство. А тя няма да се съгласи, освен ако и момчето не тръгне с нас.

— Както вече казах, не.

— Тогава може просто да чакаме милиони да щурмуват стените. До десет-дванайсет часа, нали така?

Ръката на Владетеля се напряга над контролния пулт.

— Старая се да бъда сговорчив — произнася след малко, — но не съм глупак. Ако пусна и трима ви, просто ще избягате. Ще съм изгубил единственото нещо, което държа срещу теб, за да си осигуря твоята лоялност и сътрудничество. Защото знам какво означават спътниците ти за теб. Както виждаш, главният ми съветник си подготвя добре домашните.

— Вече си се уверил, че е било грешка да пратите някого сам — отвръщам, като се мъча да звуча убедително. — Не повтаряй грешката си. Защото и двамата знаем: това е последният ви изстрел. Няма да ви се отвори трета възможност.

Гледа ме с безстрастни и неразгадаеми очи. Нацупва устни.

— Много добре — произнася се след минута. — Ще направим компромис, ще се срещнем по средата. Ще ти дадем един. Другият ще бъде застраховката ни.

— Като заложник?

— Нека го наречем поощрение — за теб да се върнеш — и да не го коментираме повече. Ще ти позволим да вземеш момчето.

— Не — противя се. — Момичето идва. Това не подлежи на обсъждане.

— Казах, ще ти дадем момчето…

— Значи няма сделка.

Отправя ми гневен поглед, а очите му шават нервно в орбитите.

— Много добре — обявява и в тона му личи възмущение. — Можеш да вземеш момичето. Но ще задържим момчето тук.

С периферното си зрение долавям как някой се размърдва зад стъклото. Нечий висок и широкоплещест силует — на главния съветник — се втурва към страничната част, където взема някакво ъгловато приспособление, закрепено със спираловиден шнур към панел на стената.

— Ваше Владичество? — прогърмява гласът му през колоните.

— Намали звука, преди да ми спукаш тъпанчетата! — крясва Владетеля.

— Съжалявам, Ваше Владичество. — Когато заговаря отново, гласът на главния съветник е по-тих, но тонът му е все така рязък и тревожен. — Не можем да пратим момичето, ваше владичество. Като стана дума, нека още веднъж повторя съвета си да не пращаме никого от двама им.

— Това вече го коментирахме и темата е приключена. Момчето ще остане. Момичето тръгва. Престани да се опитваш да ме разубедиш. Просто направи цялата нужна подготовка.

Силуетът на главния съветник застива.

— Може ли да предложа действие, което ще стимулира допълнително завръщането им?

Търпението на Владетеля започва бързо да се изчерпва.

— Какво, какво е то?