Капанът

— Погледнете го този — прозвучава от мрака млад момчешки глас. — Доста е стар, не мислите ли? Трябва да е поне на двайсет. Определено античен.

Примигвам в опит да фокусирам очите си. Успявам да зърна лица, млади и все още незрели, с подигравателни изражения.

— Къде сме? — питам.

— Къде сме? — имитира ме някой с груб и хаплив тон. Групата момчета започват да се отдалечават.

— Почакайте — заговаря Епап.

Те го пренебрегват и продължават да вървят по коридора.

Епап сграбчва намиращия се най-близо за рамото.

— Къде сме?

Момчето поглежда студено Епап и после размахва драматично ръка около себе си. По устните му пробягва усмивка, но очите му остават ледени.

— Това е Цивилизацията! Където всичките ти скъпоценни мечти се сбъдват! — Усмивката прераства в подигравателна гримаса, когато се обръща към другите момчета, стоящи наблизо. — Все същото питат. Това Цивилизацията ли е? Без изключение.

Момчетата избухват в грубиянски презрителен смях.

— Братко? — произнася Каси.

Мигом смехът спира. Едно от по-високите момчета пристъпва напред. Само кости и остри ъгли е. Скулите му са силно изпъкнали.

— Ти ли си? — пита тя. — Матю, това наистина ли си ти?

Устните му затреперват.

— Каси? — Произнася името дрезгаво и с усилие, сякаш отдавна отвикнал от него.

Другите момчета се отдръпват. Правят го бързо, все едно знаят какво следва, и искат да се дистанцират.

Каси пристъпва колебливо към Матю. Очите й трепкат в орбитите и проблясват.

— Сега си толкова висок. — Протяга ръка нагоре и понечва да докосне лицето му, но после я отдръпва. — И кльощав. Колко време мина? Откакто… беше пратен тук?

— Една година. — После додава с кротък и тъжен тон. — Три месеца и двайсет и три дни.

— Къде е Тими?

Той бързо свежда поглед.

Устните й потреперват, а очите й се пълнят със сълзи.

Матю потърква ръка.

— Ела с мен. Ще ти намеря дрехи, в които да се преоблечеш. — Поглежда към нас. Може би е заради промяната на светлината, но изражението му се е смекчило. — Доведи и приятелите си.

5

Намираме се в свят на метал и ярко осветление. С тесни коридори със схлупени тавани, по които да се движим. Всеки коридор, по който минаваме, е същият като предишния: метал и светлина, метал и светлина. От двете ни страни в стените има издълбани ниши: разположени в три реда, те са подредени абсолютно успоредно една на друга, а разстоянието помежду им е измерено с математическа прецизност. Всяка има размера на голям ковчег.

Но другите хора са онези, които не можем да спрем да зяпаме.

Тътрят се наоколо безцелно или се събират на малки групички от по трима или четирима. Всички са млади и предимно момчета. Бледи, мършави, измъчени, повечето втренчили се безизразно в стените. Примигват, като ги отминаваме и се взират, но в погледите им не се чете нито враждебност, нито топло гостоприемство. Просто бегло любопитство, граничещо с безразличие, като че пристигането на новодошли е ежедневие. От време навреме Каси ахва изненадано, а лицето й пребледнява, щом зърва още някое познато от миналото лице. Но никой не показва, че разпознава нея. Само бързо отклоняват поглед.

Матю ни отвежда до края на един коридор. В една ниша има купчини дрехи. Също така безлични като носените от всички, невзрачни и кафяви, плесенясали. Бързо намъквам един кат и приближавам към Матю, докато момичетата се обличат.

— Името ми е Джийн.

Той ме оглежда с присвити очи.

Соча към момчетата.

— Това са Епап и…

— Без имена — срязва ме.

— Какво?

— Тук нямаме имена.

— Но ти се казваш Матю.

Той клати глава.

— Това е… отпреди. — Стисва устни. — Чуй, тук просто не използваме имена.

— Защо не? Вие всички…

— Всички изчезваме. Внезапно и неминуемо. Така че няма смисъл да си даваме имена. Няма причина да градим отношения. — Обръща ми гръб и поема в друга посока.

Аз го хващам за лакътя. Спирам го без грубост, но настоятелно. Намръщва се, но не дръпва ръката си.

— Използват ви за храна, нали? — произнасям, припомняйки си казаното ми от Кругман за това място. — На случаен принцип, никога не сте наясно кога може да ви отведат.

Матю не казва нищо, но кима леко.

— Кажи ми как — шепна. — Как ви отвеждат?

В началото се колебае. Заговаря едва когато момичетата се присъединяват към нас и Каси застава съвсем близо до него. Произнася думите механично, със съвсем леко потреперване на гласа.