Капанът

Тобайъс, провалих нещата. Вчера се осмелих да се върна до сградата „Домейн“ и успях — чудо на чудесата — да проникна на петдесет и деветия етаж. Не можех да повярвам. След толкова много неуспешни опити… Но трябваше да бързам, имах само няколко минути, преди вратата да се заключи.

Натъкнах се на нещо. Купчина стари документи в един овехтял кашон. Говорим за наистина антични документи. Не съм сигурен какво съдържат. Написани са на архаичен език — нещо, наподобяващо почти йероглифи. Ще ми отнеме седмици или дори месеци да ги преведа.

Но чух някой да приближава и в бързането си да се измъкна оставих част от документите разпръснати наоколо и изпуснах тъмните си очила. Осъзнах го едва по-късно. Ако тези очила бъдат открити, веднага ще ги свържат с мен; а липсващите книжа ще предизвикат въпроси. Не мога да допусна да бъдем подложени на такова внимание, което би ги довело до Основоположниците. Рискът е твърде голям.

Така че се налага да изчезна. Преди да бъде направена каквато и да било връзка, преди да ме хванат. Просто трябва да се изпаря. Бързо и незабавно. Дори не успях да уведомя за случилото се Основоположниците в двореца.

Убива ме мисълта, че те изоставям. И още повече, че изоставям Сиси. Очевидно без дори да се сбогувам. По същия начин, по който се наложи да напусна Джийн — внезапно и без обяснения. Не минава и ден, без да си пожелавам нещата да бяха различни. Бих предпочел да умра, отколкото да го нараня отново.

И така. Просто трябва да… изчезна.

Но планирането на Лова се движи добре. Нагласената лотария, лодката, уреждането Джийн да бъде настанен в библиотеката, слънчевите лъчи, сочещи към картата — всичко е подготвено. И макар да ми се иска да съм до тях, когато стартира Ловът, твърде рисковано е да остана. Ще се върна в Мисията и ще чакам пристигането им. Ще очаквам повторното ни събиране, за което мечтая вече от цяло десетилетие. Ще представя на старейшините там нашия план Ориджин (стига да им се доверя — само дано не се наложи да е на Кругман, който е поел управлението сега. Помниш ли го този мръсник?)

За да минава времето, докато съм горе в планината ще продължа да работя върху оръжието със зелената течност. След толкова много години, мисля, че почти съм готов с него. И ще се захвана да превеждам тези древни документи, които открих на петдесет и деветия етаж. Струва ми се, съдържат важна информация, макар и да не съм сигурен точно каква. Така че, дръж се. Ще се върна за теб. Нямам представа кога, но всичко с времето си. Няма да те забравя, приятелю. Ще дойда за теб. Имай кураж. Изгори тази бележка, както, сигурен съм, си направил с всички други.