Капанът на свободата

— Според него не било лесно да се разбере как Уилър извличал печалби. Очевидно му е провървяло, защото изневиделица е получил пари, с които е успял да се издигне, и никога не се е обърнал назад.

— Чудя се как си е плащал данъците. Жалко, че не можем да говорим с данъчния му инспектор. Но започва да ми става ясно. Я ми каже във войната на чия страна се е бил — на националистите или на комунистите?

— Не знам. Ще пристигне утре по факса, ако въобще е известно.

— Откога е започнал да се занимава с политика?

Тя направи справка в бележките си.

— Кандидатира се в допълнителни избори през 1962 и загубва. След това в общите избори през 1964 успява с добри гласове.

— И, предполагам, е пръскал много пари за партийни фондове. Би го направил. Сега има ли някакви открити връзки с Албания?

— Не.

— С Русия или някоя друга комунистическа страна?

Алисън поклати глава.

— Той е заклет капиталист, приятелю. Не е възможно, Оуен. Винаги изнася антикомунистически речи в парламента.

— Ако си спомняш, той беше против бягствата на затворниците. Научи ли нещо повече за тази затворническа реформа?

— Преди е посещавал затворите и се е интересувал от системата там, но сега е доста голяма риба, за да се занимава с такива неща. Щедър е за подписите си за различни дружества за реформи в затворите и е член на министерския комитет, който се занимава с този въпрос.

— Господи, това може да се окаже полезно. Посещавал ли е затворници от величината на Слейд?

— Предполагам, че да. — Тя остави тефтера. — Оуен, основата, на която градиш разсъжденията си, е много слаба.

— Знам. — Аз се изправих и неспокойно закрачих из стаята. — Но сега ще сложа още една брънка във веригата на моята хипотеза. Веднъж говорих с един южноафрикански мултимилионер. Той ми каза, че първият четвърт милион е най-труден. Отнело му е петнадесет години да направи двеста и петдесет хиляди лири, три години — да ги закръгли на цял милион и през следващите шест е достигнал цифрата пет милиона. Математиците биха казали, че се движи по експоненциална крива.

Алисън започваше да става нетърпелива.

— И какво от това?

— Първият четвърт милион е най-труден, защото нашият потенциален милионер трябва сам да вземе решенията, да направи проучванията, а веднъж получил парите, той може да си позволи да наеме купища счетоводители и адвокати, които да правят всичко това вместо него. Началото е трудно. Върни се отново към твоя финансов редактор — този, който е подушил нещо комично в първите сделки на Уилър.

Алисън отново се върна към записките си.

— Вече ти казах всичко, което знам.

— Добре, да вземем нашия човек Х. Нека да не е руснак, а албанец, но все пак в служба на руснаците. Идва в Англия през 1946 и се натурализира през 1950. По това време започва да се занимава с бизнес и да прави пари, но няма нито един човек, който да знае как точно е станало това. Да приемем, че парите са му били предоставени отвън — може би около половин милион. Х е умно момче, толкова, колкото всеки потенциален милионер, и при него също парите правят пари. И така, той започва да играе по стария уважаван капиталистически начин. През 1964 започва да се занимава с политика и си извоюва място в камарата на общините, където сега е активен и запален член. На четиридесет и шест години е и пред себе си има още двадесет и пет години политически живот.

Аз се втренчих в Алисън.

— Какво ще стане, ако той се добере до важно място в управлението — като например председател на камарата на общините или министър на отбраната, а защо не през 1984 и министър-председател, което е съвсем нормално, като имаме предвид темповете, с които се издига? Момчетата в Кремъл ще умрат от смях, ако това стане.

8.

I

През нощта спах лошо. В тъмнината моята хипотеза започваше да ми изглежда глупава и все по-невероятна. Един милионер и член на парламента някак си не се връзваше с руснаците — имаше явно противоречие на понятията. Естествено, че Алисън не можеше да приеме предположението ми. И все пак Уилър имаше връзка с „Бегълците“, освен ако всички тези случайности не бяха чисто съвпадение, а това също беше възможно. Бях срещал много случаи, в които има причина и следствие, и те се оказваха само съвпадение.

Лежах в леглото и неспокойно се въртях. Ако приемех, че Уилър наистина поддържаше „Бегълците“, то логично е да се запитам защо го прави. Със сигурност не за някаква материална изгода, тъй като беше достатъчно осигурен. И отново отговорът, който ми се натрапи, беше, че целта бе политическа. Уилър беше член на парламента и в това се криеха много опасности.

Най-накрая заспах и в съня ми ме преследваше някаква злокобна опасност.

На закуска се чувствах много уморен и отпаднал и бях в ужасно настроение, което се влоши още повече, когато Алисън се обади по телефона и началникът на пристанището й съобщи, че „Артина“ била пристигнала през нощта, заредила бързо и потеглила за Гибралтар.

— Копелето отново ни се изплъзна.

— Нали знаем къде е — опита се да ме успокои Алисън. — А и предполагаме къде ще бъде след четири дни.