Капанът на свободата

— Може би Уилър иска да се покаже благодетел на своите роднини. Всички те могат да бъдат негови братовчеди и племенници, които той подпомага по един тактичен начин.

Алисън вдигна поглед към тавана.

— Проблемът с прислугата не е отминал и него. Всички искат четири свободни вечери на седмица, телевизори в стаите и да не стават рано. В противен случай са недоволни и напускат. Навсякъде смяната на слугите е много честа. Това се отнася и за Уилър.

— Господи, наистина ли? — Наведох се напред и се втренчих в Алисън. — Кажи ми всичко, което знаеш. Хайде, изплюй камъчето.

Тя весело се усмихна и отвори тефтера.

— Има дванадесет албански британци, които работят за него — градинари, месар, иконом, камериерки и т.н. Никой не се е задържал по-дълго от три години. Последният пристигнал на служба е от един месец. Те напускат и постъпват като обикновени слуги.

— И прекарват отпуската си в Албания. Той има куриерна служба.

— Не само това. Има някой друг, който го снабдява с нови попълнения. — Тя погледна тефтера. — Направих справка в местния клон на Министерството по социална сигурност в Хардфордшир. През последните десет години през ръцете му са минали петдесет души. Не мога да докажа, че всички са били албанци, но се обзалагам, че е така.

— Господи! Никой ли не го е подушил? За какво, по дяволите, е специалният отдел?

Алисън разпери ръце.

— Не забравяй, че всички са британци. Ако започнат да му задават въпроси, ще каже, че помага на съотечествениците си да се отърват от комунистическите потисници.

— Цели петдесет! Какво е станало с тях, когато ги е освобождавал?

— Не знам за всички, а само за двама. Те сега са на служба на други членове на парламента.

Не можах да се сдържа да не се разсмея.

— Каква дързост! Не разбираш ли какво прави? Взема на работа тези момчета, те минават един бърз курс по английски нрави и обичаи и как да се държат в обществото, а след това той ги пуска на работа като шпиони. Не можеш ли да си го представиш как говори на някой от своите приятели в парламента? „Проблем с прислугата ли имаш, приятелю? Така се случи, че един от моите иска да напуска. Живеело му се в града. Може би ще мога да говоря с него по въпроса…“ Това обира всички точки.

— Значи понастоящем той има връзка с Албания. Преди не бях сигурна — изглеждаше ми много невероятно, но сега съм напълно убедена.

— Спомняш ли си случая „Цицерон“ през войната? Слугата на британския посланик в Турция беше германски шпионин. Уилър е в бранша от двадесет години. Може да е разпространил стотици цицероновци. И не само в политическата сфера. Чудя се колко от нашите промишлени босове имат за слуги възпитаници на Уилър.

— И всички с английски имена и говорещи безукорен английски. Този Уилър! — Алисън се закани с пръст. — Те идват в Англия и докато чакат гражданството си, изучават перфектно езика и традициите на англичаните. Когато са готови, отиват при Уилър да ги доизшлайфа и той ги пласира. — Тя поклати глава със съмнение. — Процесът е твърде дълъг.

— Самият Уилър е дело на такъв дълъг процес. Не мога да си го представя да си опакова багажа и да замине за родината си. Погледни Слейд, за бога! Той си пробива пътя цели двадесет и осем години. Тези хора гледат напред в бъдещето. — Замълчах и след малко попитах: — Кога потегляме за Гибралтар?

— Утре сутринта.

— Добре. Искам да му видим сметката на това мръсно копеле.

III

Както обикновено, минах нелегално през аерогарата на Корк. Започнах да забравям какво е да влизаш през главния вход. Мейв О’Съливан беше необикновено развълнувана, когато си тръгнахме.

— Върни се скоро, моето момиче. Аз съм стара и не се знае, какво ще се случи утре. — В очите й имаше сълзи, но тя ги изтри, преди да се обърне към мен. — А ти, Оуен Станард, се грижи за себе си и за дъщерята на Алек Макинтош.

Аз се усмихнах.

— Досега тя се грижеше за мен.

— В такъв случай ти не си мъжът, за когото те мислех — отвърна Мейв рязко. — Бъдете внимателни и се оглеждайте за полиция.

Така и направихме. Въздъхнах облекчено, когато видях Корк под крилата на „Апаша“. Поехме на юг, а аз гледах как Алисън ловко борави с копчета, ключове и ръчки. Когато се извисихме достатъчно, тя свали ръцете си от командното табло и каза:

— Ще пътуваме около шест часа. В зависимост от вятъра и дъжда.

— Нали не очакваш да се развали времето?

Тя се усмихна.

— Така се казва по принцип. Но прогнозата за времето е добра. Вятърът е северен на двадесет и четири хиляди фута от земята.

— Толкова високо ли ще летим? Не предполагах, че тази машинка е способна на това.

— Двигателите са супермощни и затова е по-икономично да летим високо. Но кабината не е пригодена за високо налягане и затова ще трябва да използуваме кислородните маски, когато стигнем десет хиляди фута. Маската ти е отстрани.

Последния път, когато видях „Апаша“, беше с шест седалки, но Алисън явно бе свалила двете най-задни и на тяхно място имаше голям пластмасов варел. Посочих го и попитах:

— Какво е това?