Кармила

— Имам много дневници и други книжа написани от този забележителен човек. Най-любопитният от тях, е този отнасящ се до посещението в Карнщайн, за което вие говорите. Традицията, разбира се, се обезцветява и изопачава малко. Може да е бил смятан за благородник от Моравия, но в действителност бил родом от Горна Щирия. Достатъчно е да кажа, че в най-ранната си младост бил страстен и привилегирован обожател на красивата Миркала — графиня Карнщайн. Нейната ранна смърт го хвърлила в неутешима скръб. В природата на вампирите е да се увеличават и множат, но съгласно един установен и призрачен закон. Предположете отначало, че една област е незасегната от този бич. Как започва той и как се разпространява? Ще ви кажа. Някой човек, малко или повече зъл, слага край на живота си. Самоубиецът, при известни обстоятелства става вампир. Този призрак посещава живите хора в техните сънища. ТЕ умират и почти неизменно, в гроба се превръщат във вампири. Така е станало в случая с красивата Миркала, която е била обладана от един от тези демони. Моят предтеча, Ворденбург, чиято титла все още нося, открил това и в процеса на научните занимания, на които се бил отдал, научил още много неща. Между другото, той стигнал до заключението, че рано или късно, подозрението за вампиризъм вероятно ще падне върху мъртвата графиня, която като жива била негов идол. Изпитал страх, че каквато и да била тя, нейните тленни останки ще бъдат осквернени от насилието на една посмъртна екзекуция. Той оставил любопитен документ, за да докаже, че вампира при изгонването му от неговото двойствено съществуване, е пренесен в един далеч по-ужасен живот. И той решил да спаси от това обичаната от него някога Миркала. Предприел хитър ход при идването си тук с мнимо преместване на тленните й останки и истинско унищожаване на нейния паметник. Когато старостта го споходила незабелязано, той на преклонна възраст си припомнил местата, които изоставил и преосмислил по друг начин вече стореното. Той направил чертежите и забележките към тях, които ме доведоха до самото място. Написал и признание за разочарованието, което изживял. Ако е имал намерение за някакви по-нататъшни действия в тази насока, смъртта му попречила. Ето, че сега ръката на далечен роднина продължи преследването до леговището на звяра, твърде късно за мнозина.

Поприказвахме още малко и между другите неща, които той каза, бе и това:

— Един от белезите на вампира е силата на ръката му. Крехката ръка на Кармила стисна като стоманени клещи китката на генерала, когато той вдигна брадвата за удар. Но силата не се ограничава само до стискането, тя вцепенява хванатия крайник, който бавно се възстановява, ако въобще може след това.

На следващата пролет баща ми ме заведе на обиколка в Италия. Останахме далеч от дома за повече от година. Мина много време преди страха от скорошните събития да затихне. Но и до този час, образът на Кармила се връща в паметта ми с двусмислена последователност — понякога игривото, весело красиво момиче, понякога гърчещия се злодей, когото видях в разрушения параклис. Често се стряскам, мислейки че съм чула леките стъпки на Кармила пред вратата на гостната.