Читаем Кармила полностью

Свещеникът отсъстваше и аз сам прочетох писмото. В друго време или при друг случай, то би могло да ме накара да се разсмея. Но към какво ли не знахарство не прибягват хората като последен шанс, когато всички обичайни средства не са помогнали и живота на любимо същество е на косъм? Нищо не би могло да бъде по-абсурдно от писмото на учения мъж. То бе достатъчно чудовищно, за да го изпратя в лудница. Той казваше, че пациента страда от посещения на вампир! Убожданията, които племенницата ми описа, че усетила близо до гърлото си, били, както твърдеше той, от ухапването на онези два дълги, остри и тънки зъба, които всеизвестно е са характерни за вампирите. Не би могло да има съмнения, добавяше той, че добре изразеното присъствие на малкия морав белег, е доказателство за ухапване от демона, както и всеки описан от болната симптом, съвпадал точно с онези, които били отразени при всички случаи на подобни посещения.

Тъй като бях изцяло скептичен към съществуването на подобни чудесии като вампирите, свръхестествената теория на добрия доктор, представляваше по мое мнение само още един пример за познание и начетеност, по особен начин свързан с някаква халюцинация. Бях толкова нещастен и вместо да не правя нищо, аз въпреки това действувах съгласно инструкциите от писмото.

Притаих се в тъмната гардеробна, свързана със стаята на клетата ми племенница, гореше свещ и наблюдавах от там, докато тя дълбоко заспа. Стоях до вратата, взирах се през малкия процеп с оставена върху масата до мен сабя, както изискваше указанието.

Малко след един часа видях огромно черно тяло много трудно определимо, което пълзеше, както ми се стори в подножието на леглото и бързо се насочваше към гърлото на бедното момиче. Там прерасна в огромна, пулсираща маса.

За няколко мига стоях като вкаменен. Съвзех се и веднага скочих напред със сабята в ръка. Черното създание внезапно се сви към леглото, плъзна се под него и застана на пода на около ярд от кревата. Прикова в мен поглед на притаена жестокост и ужас и аз видях Миларка. Без да се замислям за нищо, моментално нанесох удар със сабята си, но видях Миларка да стои до вратата невредима. Ужасен, аз се приближих и замахнах отново. Тя изчезна! Сабята ми се разлетя на парчета от удара с вратата. Не мога да ви опиша всичко, което се случи през онази ужасна нощ. Цялата къща беше на крак и в суматоха. Призракът Миларка бе изчезнал. Но нейната жертва бързо гаснеше и преди да се пукне зората умря.

Старият генерал беше възбуден. Ние не говорехме. Баща ми се отдалечи малко и започна да чете надписите на надгробните плочи и в тази своя заетост, той премина през вратата на един страничен параклис, за да продължи с търсенето си. Генералът се облегна на стената, избърса очите си и тежко въздъхна. Аз бях облекчена чувайки гласовете на Кармила и госпожата, които в този момент се приближаваха. Гласовете обаче замряха.

В тази пустош, току-що бях изслушала една толкова странна история, свързана с именит и титулуван мъртвец, чиито паметници се разрушаваха наоколо сред прах и бръшлян. Всеки епизод от разказа напомняше ужасно моя собствен загадъчен случай. В това свърталище на духове, затъмнено от диворастящите храсти, които се издигаха гъсти и високи от всички страни на безмълвните му стени, започна да ме обзема страх и сърцето ми замря като помислих, че приятелите ми няма да навлязат и обезпокоят това тъжно и зловещо място.

Старият генерал се опираше с ръка на един разбит паметник, а очите му бяха приковани в земята. Под един тесен сводест вход, украсен с онези демонични гротески, в които проличава циничното и страшно въображение на старите готически майстори, аз с радост видях красивото лице и фигура на Кармила, влизаща в мрачния параклис.

Тъкмо щях да стана и заговоря, кимайки успокоена в отговор на нейната очарователна усмивка, когато с рев старият човек до мен грабна секирата на дърваря и се втурна напред. Виждайки го, лицето й придоби чертите на уплашен звяр. Това бе моментна и страшна трансформация и тя направи несигурна крачка назад. Преди да мога да извикам, той я удари с всичка сила, но тя се изплъзна от удара и незасегната, сграбчи със своите малки пръсти китката му. Той се бори, за да освободи ръката си, но пръстите му се разтвориха, секирата падна на земята и момичето изчезна. Генералът политна към стената. Сивата му коса беше настръхнала, по лицето му блестяха капчици пот сякаш щеше да умре всеки момент.


Ужасната сцена трая само миг. Първото нещо, което си спомням след нея е, че госпожата стоеше пред мен и нетърпеливо повтаряше все един и същи въпрос: „Къде е госпожица Кармила?“ Накрая отговорих, че не знам, не мога да кажа, но е отишла нататък и посочих вратата, през която госпожата току-що беше влязла. Тя погледна смаяно:

— Но аз стоях там, в коридора, още когато госпожица Кармила влезе и не се е върнала! — Тя започна да вика Кармила през всяка врата, коридор и през прозорците, но отговор нямаше.

— Тя се нарича Кармила? — попита генералът още възбуден.

— Кармила, да! — отговорих аз.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чудодей
Чудодей

В романе в хронологической последовательности изложена непростая история жизни, история становления характера и идейно-политического мировоззрения главного героя Станислауса Бюднера, образ которого имеет выразительное автобиографическое звучание.В первом томе, события которого разворачиваются в период с 1909 по 1943 г., автор знакомит читателя с главным героем, сыном безземельного крестьянина Станислаусом Бюднером, которого земляки за его удивительный дар наблюдательности называли чудодеем. Биография Станислауса типична для обычного немца тех лет. В поисках смысла жизни он сменяет много профессий, принимает участие в войне, но социальные и политические лозунги фашистской Германии приводят его к разочарованию в ценностях, которые ему пытается навязать государство. В 1943 г. он дезертирует из фашистской армии и скрывается в одном из греческих монастырей.Во втором томе романа жизни героя прослеживается с 1946 по 1949 г., когда Станислаус старается найти свое место в мире тех социальных, экономических и политических изменений, которые переживала Германия в первые послевоенные годы. Постепенно герой склоняется к ценностям социалистической идеологии, сближается с рабочим классом, параллельно подвергает испытанию свои силы в литературе.В третьем томе, события которого охватывают первую половину 50-х годов, Станислаус обрисован как зрелый писатель, обогащенный непростым опытом жизни и признанный у себя на родине.Приведенный здесь перевод первого тома публиковался по частям в сборниках Е. Вильмонт из серии «Былое и дуры».

Екатерина Николаевна Вильмонт , Эрвин Штриттматтер

Проза / Классическая проза
Лира Орфея
Лира Орфея

Робертсон Дэвис — крупнейший канадский писатель, мастер сюжетных хитросплетений и загадок, один из лучших рассказчиков англоязычной литературы. Он попадал в шорт-лист Букера, под конец жизни чуть было не получил Нобелевскую премию, но, даже навеки оставшись в числе кандидатов, завоевал статус мирового классика. Его ставшая началом «канадского прорыва» в мировой литературе «Дептфордская трилогия» («Пятый персонаж», «Мантикора», «Мир чудес») уже хорошо известна российскому читателю, а теперь настал черед и «Корнишской трилогии». Открыли ее «Мятежные ангелы», продолжил роман «Что в костях заложено» (дошедший до букеровского короткого списка), а завершает «Лира Орфея».Под руководством Артура Корниша и его прекрасной жены Марии Магдалины Феотоки Фонд Корниша решается на небывало амбициозный проект: завершить неоконченную оперу Э. Т. А. Гофмана «Артур Британский, или Великодушный рогоносец». Великая сила искусства — или заложенных в самом сюжете архетипов — такова, что жизнь Марии, Артура и всех причастных к проекту начинает подражать событиям оперы. А из чистилища за всем этим наблюдает сам Гофман, в свое время написавший: «Лира Орфея открывает двери подземного мира», и наблюдает отнюдь не с праздным интересом…

Геннадий Николаевич Скобликов , Робертсон Дэвис

Проза / Классическая проза / Советская классическая проза