Кармила

Вие сте чували, без съмнение, за страшното суеверие, което преобладава в Горна и Долна Щирия, в Моравия, Силезия, в Турска Сърбия, в Полша, дори в Русия, суеверието — така трябва да го наречем, за вампира. От моя страна, аз не бях чувала теория, която да обясни видяното и преживяното от мен, освен онази предоставена от древното и добре освидетелствувано поверие в областта.

На другия ден, официалните процедури станаха в параклиса на фамилията Карнщайн. Гробът на графиня Миркала беше отворен. И генералът, и баща ми разпознаха своята коварна и красива гостенка, по разкритото й вече за поглед лице. Чертите му, въпреки че цели сто и петдесет години бяха изминали от нейното погребение, бяха украсени от топлината на живот. Очите й бяха отворени и никаква мъртвешка миризма не излизаше от ковчега. Двамата медици, единият присъстващ официално, а другият от страна на водещия следствието, установиха изумителния факт, че имаше слабо, но забележимо дишане и съответствуваща дейност на сърцето. Крайниците бяха съвършено гъвкави, плътта еластична, а оловния ковчег беше напълнен с кръв, в който на дълбочина от седем инча лежеше потопено тялото. Там бяха всички общоприети признаци и доказателства за вампиризъм. Тялото, в съответствие с древната практика, беше вдигнато и един остър кол прободе сърцето на вампира, който издаде пронизителен вик в момента, вик еднакъв с онзи, издаден от жив човек при последната му агония. Тогава главата беше отсечена и потоци кръв рукнаха от прерязания врат.

Тялото и главата после бяха поставени върху купчина дърва и превърнати в пепел, която бе хвърлена в реката и отнесена. Оттогава, тази област не беше вече никога измъчвана от посещенията на вампир.

Баща ми има едно копие от доклада на Имперската Комисия, с подписите на всички, които присъстваха на тези съдебни процедури, приложени като потвърждение на изложеното. От този официален документ аз извлякох кратки данни, за да опиша тази последна потресающа сцена.

* * *

Вие предполагате, че сега аз пиша всичко това със спокойствие. Далече не сте прави. Аз дори не мога да помисля за това без вълнение. Нищо освен вашето искрено желание, многократно проявявано, не би ме накарало да седна и да пиша за онова, което разстрои нервите ми за много месеци напред и призова отново сянката на неописуемия ужас, който години след моето освобождение продължи да помрачава моите дни и нощи. Самотата стана за мен непоносимо страшна.

Нека прибавя и дума-две за онзи чудноват барон Ворденбург, на чийто странни познания ние бяхме задължени за откриването гроба на графиня Миркала. Той беше преместил жилището си в Грац, където живееше съвсем оскъдно от онова, което му бе останало от някога богатите имения на неговото семейство в Горна Щирия. Отдал се бе на старателното и усърдно изследване на добре установената традиция на вампиризма. Имаше под ръка всичките големи и незначителни творби по въпроса, между които аз си спомням само няколко от онези, които той зае на баща ми. Баронът имаше един обемист справочник за всички юридически случаи, от които той бе извлякъл система от принципи, които очевидно определяха състоянието на вампира. Мога да спомена, набързо, че мъртвешката бледост, приписвана на този вид е само една мелодраматична измислица. Те показват както в гроба, така и когато се появят в човешко общество, признаци на здравословен живот. Когато ковчегът им се отвори на дневна светлина, те проявяват всички симптоми като онези, които доказаха вампирското съществуване на отдавна починалата графиня Карнщайн.

Как те излизат от своите гробове и се връщат в тях за известно време всеки ден, без да разместят пръстта или да оставят някаква следа за безпорядък в състоянието на ковчега или погребалните одежди, винаги е било необяснимо. Двойственото съществуване на вампира се поддържа чрез ежедневно подновяван сън в гроба. Неговата силна жажда за човешка кръв представлява енергията за неговото съществуване в будно състояние. Вампирът е склонен да се увлича по определени хора със завладяваща страст, приличаща на любовната. Преследвайки целта си, той проявява неизчерпаемо търпение и хитрост, тъй като на достъпа до даден обект може да бъде попречено по стотици начини. Той не се отказва, докато не пресити похотта си и не изтощи до край силно желаната жертва. В тези случаи той пестеливо забавя своето убийствено удоволствие. С взискателността на епикуреец го усилва с подходи на изкусно ухажване. Тогава той изглежда сякаш копнее за нещо като симпатия и разбирателство. В обикновените си отношения, той се отправя директно към своя обект, омаломощава го насилствено и го задушава.

Баща ми разказа на барон Ворденбург, който остана с нас за две или три седмици след прогонването на Кармила, историята за моравския благородник и вампира в гробището Карнщайн. Попита го как бе открил точното място на отдавна скрития гроб на графиня Миркала. Смешното лице на барона се сбръчка в загадъчна усмивка. Той погледна надолу към своята изхабена калъфка за очила и заигра с нея. После, поглеждайки нагоре, каза: