Кармила

След всичко това много гробове се отворили, но селото не се успокоило. Един благородник от Моравия, който случайно пътувал насам, чул какво ставало и тъй като бил опитен в тези неща, предложил да освободи селото от неговия мъчител. Той направил това по следния начин: луната нея нощ силно светела. Той се качил малко след залез слънце върху кулата на параклиса, откъдето можел ясно да вижда гробището под него. Вие можете да го видите от онзи прозорец. От това място той наблюдавал, докато видял един вампир да излиза от гроба си, да оставя до него ленените дрехи, в които бил обвит и безшумно да се придвижва към селото, за да измъчва неговите жители. Чужденецът видял всичко това, слязъл от камбанарията, взел ленените одежди на вампира и ги занесъл на върха на кулата. Когато вампирът се завърнал от своите мародерства и не намерил дрехите си, изревал свирепо към моравеца горе на кулата. Той в отговор го поканил да се качи и си ги вземе. Тогава вампирът, приемайки, започнал да се качва по камбанарията и когато стигнал до зъбчатите стени, моравецът с един удар на сабята си му разцепил черепа на две и го хвърлил долу в гробището. Чужденецът слязъл по витите стълби и отрязал главата на вампира. На следващия ден я предал заедно с тялото на селяните, които съответно ги набили на кол и ги изгорили. Този моравски благородник имал разрешение от тогавашния глава на семейството, да премести гроба на Миркала — графиня Карнщайн, и така за кратко време неговото място било съвсем забравено.

— Може ли да посочите къде се е издигал? — попита генералът нетърпеливо.

Горският секач поклати глава и се усмихна.

— Нито един жив човек не може да ви каже това сега — каза той, — освен това казват, че тялото било преместено, но и за това никой не е сигурен.

Времето напредваше и като каза всичко това, той пусна брадвата си и замина, оставяйки ни да чуем остатъка от странната история на генерала.

* * *

— Състоянието на моето възлюблено дете — продължи той — започна бързо да се влошава. Лекарят, който я прегледа не можа да изкаже и най-малко мнение за заболяването й. Той видя тревогата ми и предложи консултация. Повиках един по-опитен лекар от Грац.

Изминаха няколко дни преди той да пристигне. Беше добър, набожен и учен човек. След като видяха моята възпитаница заедно, лекарите се оттеглиха в библиотеката, за да се съвещават и обсъдят. Аз, от съседната стая, където очаквах тяхното заключение, чух как гласовете на двамата господа се повишиха в нещо по-остро от една строго философска дискусия. Почуках на вратата и влязох. Сварих старият лекар от Грац да поддържа теорията си. Неговият съперник я оспорваше с нескрита подигравателност, придружена с избухвания в смях.

Тази непристойна проява утихна и свадата приключи при моето влизане.

— Господине — каза първият мой лекар, — моя учен събрат изглежда мисли, че вие искате заклинател, а не доктор.

— Извинете ме — каза старият лекар от Грац с недоволство, — аз ще изкажа моето собствено мнение за случая по мой начин някой друг път. Съжалявам, че не мога да бъда от полза, господин генерал, с моето умение и наука. Преди да замина ще си позволя само да ви предложа нещо.

Той изглеждаше замислен, седна на масата и започна да пише. Дълбоко разочарован, аз се поклоних и когато се обърнах, другият доктор посочи през рамото си към своя колега и с едно помръдване на раменете многозначително докосна челото си.

Тази консултация тогава ме остави точно където бях. Разходих се в парка, но не можех да се разсея. Докторът от Грац, след десет или петнадесет минути, ме застигна. Той се извини, че ме е проследил, но каза, че не можел да се оттегли със спокойна съвест, без да каже още няколко думи. Той ми каза, че не би могъл да сбърка, нито една нормална болест не проявявала такива симптоми и че смъртта била вече много близо. Оставали, вероятно, още ден или два живот. Ако фаталният пристъп бил веднага спрян, с много грижи и умение нейните сили можело вероятно да се възвърнат. Но сега всичко било достигнало границите на безвъзвратното. Още един пристъп щял да загаси и последната искрица живот. Аз го попитах какво е естеството на пристъпа.

— Отразил съм всичко в тази бележка, която оставям във ваши ръце, при ясното условие да извикате най-близкото духовно лице и да отворите писмото в негово присъствие. Ако свещеника не дойде, тогава наистина можете да го прочетете — каза докторът.

Той ме попита, преди да се оттегли, дали бих желал да видя един човек напълно запознат с тези неща. Това щяло да ме интересува най-много след като прочета писмото му и сериозно настоя да го поканя. След това си замина.