Кармила

— Но — каза той, — това е Миларка! Същото лице, което много отдавна се наричаше Миркала — графиня Карнщайн. Замини от това прокълнато място, мое клето дете, колкото може по-бързо! Отиди в къщата на свещеника и стой там докато дойдем! Заминавай! Дано не видиш Кармила повече, тук няма да я намериш!

* * *

Един от най-странно изглеждащите хора, които бях виждала, влезе в параклиса през вратата, през която Кармила беше изчезнала. Беше висок, прегърбен, с тесни рамене и облечен в черно. Лицето му беше загоряло и прорязано от дълбоки бразди.

Носеше шапка със странна форма и широка периферия. Косата му — дълга и прошарена, Висеше на раменете му. Той носеше чифт златни очила и вървеше бавно, с особена провлачена походка, с лице обърнато понякога към небето, понякога наведено към земята сякаш постоянно усмихнат. Неговите тънки дълги ръце се поклащаха, а кльощавите му пръсти покрити в малко широки за тях стари черни ръкавици, махаха и жестикулираха крайно отвлечено.

— Същия човек! — възкликна генералът. Приближи се до него с явно удоволствие. — Скъпи ми бароне, колко съм щастлив да ви видя, не се надявах да ви срещна толкова скоро! — Генералът даде знак на баща ми, който през това време се беше завърнал.

Старият приятел на семейството ми доведе мечтателния господин, когото той наричаше „баронът“, да се запознае с баща ми. Представи го формално и те веднага влязоха в сериозен разговор. Странникът извади свитък хартия от джоба си и я разгърна върху износената от времето каменна повърхност на един гроб до тях. Той имаше кутийка с моливи, взе един и започна да чертае линии от точка до точка върху хартията. Всички поглеждаха често от нея към постройката и аз направих заключението, че това бе план на параклиса. Той подкрепи, онова което мога да нарека негова лекция, с прочетени епизодични откъси от някаква мръсна малка книжка, чиито жълти листи бяха много гъсто изписани.

Заедно се насочиха към страничното крило срещу мястото, на което бях застанала. Разговаряха в движение, после започнаха да измерват разстоянията с крачки и накрая всички се събраха пред една част от страничната стена, която започнаха да разглеждат с големи подробности, смъквайки бръшляна, който се увиваше около нея. Изстъргаха мазилката с върховете на своите бастуни, драскаха и почукваха тук и там. Накрая установиха съществуването на широка мраморна плоча с релефно изрязани букви върху нея. Със съдействието и на дърваря, който вече се беше върнал, бяха разкрили един надпис на паметник с издълбан герб. Нямаше съмнение, че са тези на отдавна изгубения паметник на Миркала — графиня Карнщайн. Старият генерал, въпреки че не беше отдаден на настроение за молитви, вдигна в няма благодарност ръцете и очите си към небето. Чух го да казва: утре пълномощникът ще бъде тук и инквизицията ще бъде проведена съгласно закона! После се обърна към стария човек със златни очила, когото аз вече описах. Сърдечно стисна двете му ръце и каза:

— Бароне, как да ви благодаря? Как да ви благодарим всички ние? Вие ще отървете тази област от една напаст, която измъчваше нейните жители повече от век. Ужасният враг, слава Богу, е проследен.

Баща ми отведе странника настрана и генералът ги последва. Знаех, че ги е отвел, за да не слушам какво говорят и че им разказваше моя случай, защото ги видях често да поглеждат бързо към мен. Когато свършиха, баща ми дойде при мен, целуна ме много пъти и ме отведе от параклиса. Каза:

„Време е да се връщаме, но преди да се приберем вкъщи, ние трябва да включим добрия свещеник към нашата група. Той живее недалеч от тук и трябва да го убедим да ни придружи до замъка“.

Намерихме го и аз вече много изморена, бях доволна, когато най-после стигнахме у дома. Но моето задоволство се превърна в тревога щом открих, че там нямаше вести от Кармила. За сцената, която се разигра в порутения параклис не ми беше дадено никакво обяснение, беше ясно, че това е една тайна, която баща ми реши да пази засега от мен. Зловещото отсъствие на Кармила направи спомена от сцената по-ужасен за мен. Разпорежданията за тази нощ бяха особени. Две прислужници и госпожата трябваше да бдят в стаята ми, а свещеникът и баща ми да бодърстват в съседната гардеробна. През онази нощ свещеникът изпълни някои тържествени ритуали, смисъла на които аз единствено свързвах с необичайните предпазни мерки, взети за моята сигурност по време на сън. Разбрах всичко много ясно няколко дни по-късно. Изчезването на Кармила бе последвано от прекъсването на моите нощни страдания.